Виктор Васнецов: Разлика между версии

 

=== Санкт Петербург (1867 – 1876) ===

 

През август 1867 Виктор е приет в Императорската художествена академия. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия – [[Передвижници]], което замества [[академизъм|академизма]]. Васнецов се сприятелява с водача на това движение – [[Иван Крамской]], като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент [[Иля Репин|Иля Ефимович Репин]].

 

=== Париж (1876 – 1877) ===

 

През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в [[Париж]]. Докато е във [[Франция]], Виктор учи класическо и съвременно рисуване – и академично, и [[импресионизъм|импресионистично]]. По това време рисува ''„Акробати“'' (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“''. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин ''„Садко в подводното царство“''.

 

=== Москва (1877 – 1884) ===

 

Във края на 70^-те години на XIX век Васнецов се концентрира върху илюстрирането на руски приказки, създавайки някои от най-добрите си творби: ''„Рицар на крастопътя“'' (1878), ''„Бойното поле на принц Игор“'' (1878), ''„Три царици на подземното царство“'' (1879 – 1881), ''„Вълшебното килимче“'' (1880) и ''„Аленушка“'' (1881).

 

=== Киев (1884 – 1889) ===

 

В периода 1884 – 1889 Васнецов е назначен да рисува [[фреска|фрески]] в катедралата Св. Владимир в [[Киев]]. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното [[изобразително изкуство]]. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик – Димитрий Философов, смята, че фреските са ''„първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“''

 

=== Късни години (1890 – 1926) ===

 

Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков – „Садко“, а през 1910 създавана нова шапка за униформата на руските военни – така наречената богатирка.