София: Разлика между версии

[[Файл:Neolithic Settlement of Slatina 03.JPG|мини|ляво|Разкопки на праисторическо жилище от VI хилядолетие пр. Хр. в Слатинското неолитно селище]]

Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния [[неолит]] (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е [[Слатинско неолитно селище|Слатинското неолитно селище]]. Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната [[Централна минерална баня]] – са от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]] (II хилядолетие пр. Хр.). Сведенията за това селище са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължения на хилядолетия и много от останките са унищожени, но то съществува без прекъсване до наши дни.{{hrf|Станчева|2010|21 – 25}}

Исторически сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни народи от групата на [[Тракитраки]]те. Областта на север от планината Скомброс ([[Витоша]]) се населява от племената [[тилатеи]], посочени през V век пр.н.е. от [[Тукидид]] и [[трери]], посочени от [[Страбон]] през I век пр. Хрн.е. Територията, която заемат тилатеите и трерите, се ситуира между днешните София, [[Перник]], [[Босилеград]] и [[Пирот]], като изрично се споменава река ''Оксиос ([[Искър]]).''

През III век сл. Хр. [[Дион Касий]] (Dio Cassius Cocceianus - лат. ез.) нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) [[серди]], като ги причислява към голямата общност на Тракитетраките. За мнозина от съвременните учени сердите са несъмнена част от едно келтско население<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0521227178, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref> с корени преди III век пр. Хр. От каменни надписи, отнасящи се за селището при минералния извор, е известно името ''Сардики или Са/ердонполис''. Това име обикновено се превежда разказвателно – Град на сардите/сердите{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}. Друг прочит е Сардиград, Сардонград, съответно – Сердиград, Сердонград. Обръща се внимание на близките топоними като [[Сардиния|Сард-еня/иния]], [[Сарди]], [[Сяр|Сяр (Сѣръ)]] и пр. (съгл. Профпроф. д-р [[Димитрина Митова-Джонова|Димитрина Митова Джонова]]<ref>Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, Пернишки окръг. Национален институт за паметниците на културата, София, 1984.</ref><ref>Митова-Джонова, Проф. д.и.н. Димитрина. Протосардинска култура Нураги. Произход и същност – УИздателство „Климент Охридски“, София, 1993.</ref>, Ст.н.с.Iст. д-р арх. Христо Генчев<ref name=":4" />, Доц.д-р [[Веселина Вачкова]]<ref name=":6" /> и др.). С изключение на силна териториална и градоустройствена информация почти няма исторически данни за града през периода на предсердикийското селище (раб. име – Протосердика<ref name=":4" />). Може да се допусне, че през IV век пр. Хрн.е., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на на тилатеите и трерите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]].{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} С упадъка на царството през III век пр. Хрн.е. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на I век пр. Хрн.е. Софийската котловина вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}

За пръв път около [[220]] година сл. Хр. Дион Касий посочва активните военни действия на римляните за завладяване на областта през 29 – 28 година пр. Хр.<ref name=":3">„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref><ref name=":6">Вачкова, Доцдоц. Веселина Кирилова. Един път, един храм, един дворец и десет века история, Предговор Профпроф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София</ref>{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}. В Глава 51 на Римска история Дион Касий се спира на някои от действията на Рим за подчиняването на част от земите на днешна България. Съгласно Дион Касий през 28 година пр. Хр. проконсулът на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк (Лициний) Крас]], бива изпратен в Гърция и Македония и воюва с Даките и Бастарните/Скитите, усмирява насрещната Мизия, усмирява и съседните Трибали, и Дарданите ...... завладява районът Сегетика (?) ... успява да подчини Медите и Сердите...{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} Възможно е около средата на I век пр. Хр. и Сердика да е била включена в новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия.]] През този период вероятно започва и заселването на ветерани от римската армия в новозавзетите земи.{{hrf|Станчева|2010|44, 47}}. При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети, а около [[180]] година е изградена и крепостна стена, която в продължение на столетия очертава същинския град, така, както го разбира античното римско градоустройство.<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}}За периода на императорите [[Галиен]], [[Аврелиан]] и [[Клавдий II Готски|Клавдий II]] (III – IV век сл. Хр.) "... имаме сведения, че в Сердика е функционирала държавна монетарница, която не е сякла монети от името на градската управа, а – с позволението на императора, които вече са съвсем друга категория пари...(Археол. Весела Кацарова, 2017, София)"<ref>'' [https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6739 Археологът Весела Кацарова: Дали открихме монетарницата на Сердика? Възможно е]''. сп. "National Geographic". 27 септември 2017, София.</ref>

Около [[271]] година Сердика става център на новосъздадената провинция [[Дакия Аврелиана]], а след нейното разделяне през [[285]] година – на нейната южна част – [[Вътрешна Дакия|Вътрешна Дакия или Дакия Медитеранея]] (Dacia Mediterranea - лат.). При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния диоцез - Брегова (Крайбрежна) Дакия (''Dacia Ripensis'' - лат.). През втората половина на III век град [[Рим]] губи мястото си на политически център на Империята и владетелите започват да пътуват между различни градове в провинциите.{{hrf|Станчева|2010|79}} Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите [[Галерий]] (вероятно роден в областта около Сердика – починал в града)<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.196 – 198, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref> и особено [[Константин I]].<ref>Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.с.197 – 203, Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|79}} Според [[Петър Патриций]] той изразява особени предпочитания към града: „[[Константин I|Константин]] най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190</ref>

[[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|ляво|Антична Сердика&nbsp;– [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век.]]