Ескимоско-алеутски езици: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Езиково семейство | име = Ескимоско-алеутски езици | район = Аляска, Нунавут, [...“
 
мРедакция без резюме
Ред 105:
Всяка дума трябва да има само един [[Корен (морфология)|корен]], който се намира винаги в началото.<ref>Mattissen, Johanna. ''Dependent–Head Synthesis in Nivkh: A Contribution to a Typology of Polysynthesis'' p. 282. ISBN 90-272-2965-1</ref> Ескимоско-алеутските езици имат относително малък брой корени – в случая на общия централноюпикски език около 2000.<ref>Garry, Jane and Rubino, Carl R. Galvez, ''Facts about the World's Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages'' pp. 842 – 844. ISBN 0-8242-0970-2</ref> След корена има свързани морфеми, които добавят допълнително значение към корена. Ако значението на тази морфема трябва да бъде използвано само по себе си, се използва специален неутрален корен. В края на думите може да има една от няколко [[клитика|клитики]].
 
Фонологично, ескимоско-алеутските езици си приличат с други северноамерикански езикови семейства ([[езици на-дене]] и [[цимшиански езици]]) и с [[чукотско-камчатски езици|чукотско-камчатските езици]]. Обикновено има само три гласни букви, {{IPA|/a/}}, {{IPA|/i/}}, {{IPA|/u/}}, макар някои юпикски диалекти да имат и {{IPA|ə}}. Никой от езиците от семейството няма [[абруптивна съгласна|абруптивни съгласни]], по което си приличат повече със събирискитесибирските езици, отколкото със северноамериканските. В ескимоско-алеутските езици присъстват беззвучни [[Преградна съгласна|преградни съгласни]] в четири [[Място на учленение на съгласните|позиции]], като изключение прави само алеутският език.
 
== Източници ==