Гръцка военна хунта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Национална мецовска политехника |
|||
Ред 212:
В това число се включват: [[Мелина Меркури]], актриса, певица (и след 1981 година министър на културата на Гърция), Микис Теодоракис, композитор на песни, [[Костас Симитис]] (премиер на Гърция от 1996 до 2004), [[Андреас Папандреу]] (премиер на Гърция от 1981 до 1989 и от 1993 до 1996 година), и лейди [[Амалия Флеминг]] (съпруга на сър [[Александър Флеминг]], филантроп и политически активист)<ref>{{cite book|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title=Britain and the Greek Colonels: Accommodating the Junta in the Cold War|year=2012|publisher=I.B. Tauris|location=London|pages=276 – 277|url=http://books.google.gr/books?id=Px2buAAACAAJ&dq=alexandros+nafpliotis&hl=el&sa=X&ei=RrKPUZuNC4nCPKP2gfAG&ved=0CC4Q6AEwAA}}</ref> Някои избират изгнаничество, неспособни да издържат живот при хунтата. Например на Мелина Меркури и е позволено да остане в Гърция, но тя предпочита да не го прави.
В ранните часове на 19 септември 1970 година на площад Матеоти в [[Генуа]], студента по геология [[Костас Георгакис]] се подпалва в знак на протест срещу диктатурата на Георгиос Пападопулос. Хунтата отлага пристигането на останките му на [[Корфу]] за 4 месеца, страхувайки се от обществената реакция и протести. По това време неговата смърт предизвиква сензация в Гърция и чужбина и първата конкретна проява на дълбочината на съпротива срещу хунтата. Той е единственият известен антихунта активист, който се пожертва и се проявата му се смята за предшественик на по-късните студентски протести като въстанието на [[Национална мецовска политехника|Атинската политехника]]. Общината на Корфу прави мемориал в негова чест близо до родния му дом в град [[Корфу (град)|Корфу]].
Немският писател и [[Разследваща журналистика|разследващ журналист]] [[Гюнтер Валраф]] пътува до Гърция през май 1974 година. Докато е на площад [[Синтагма (площад)|Синтагма]] той започва да протестира срещу нарушенията на човешките права. Валраф е арестуван и измъчван от полицията, тъй като не носи и то с цел, никакви документи в себе си, които могат да го идентифицират като чужденец. След като идентичността му е разкрита Валраф е обвинен и осъден на 14 месеца затвор. Освободен е през август след края на диктатурата.<ref>{{cite web|url=http://www.guenter-wallraff.com/biographie.html |title=Biography of Günther Wallraff |publisher=Guenter-wallraff.com |date=9 декември 1969 |accessdate=18 април 2009}}</ref>
| |||