Тутраканска битка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
Правописа грешка: опити вместо опети.
Ред 37:
Рано сутринта на 2 септември българската [[Трета армия]] пресича румънската граница по цялата ѝ дължина, а лявото крило започва да се приближава към крепостта. Германско-българския отряд на полковник Кауфман напредва към Сектор I (Запад) на крепостта, изтласквайки слабия румънски аванград и заемайки позиции на изток от село [[Нова Черна]], където са спрени от силен румънски артилерийски обстрел от Дунавската флотилия и батареи по речните острови. [[Четвърта пехотна преславска дивизия|Четвърта преславска дивизия]], превеждаща основното нападение в Сектор II (юг), бързо превземат румънските предни постове, а румънските войници се изтеглят толкова бързо, че никой от тях не бива заловен.<ref name="Torrey3" /> Дивизията напредва между 15 и 23 km и се озовава 2,7 km навътре в основната отбранителна линия, докато смалява фронта си от 20 на 10 km.<ref name="Министерство на войната331">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 331 – 332.</ref> Междувременно, в Сектор II (Изток) българската 1/1 пехотна бригада не среща никакво съпротивление, тъй като румънското командване е изтеглило войските си зад основната отбранителна линия.<ref name="Torrey3" />
 
Към вечерта на първия ден румънците вече са изоставили почти цялата си подготвителна линия на защита в полза на основната (втора) защитна линия. Оттам те започват продължителен обстрел с пушки, подкрепен от рядка артилерия, през нощта на 2 – 3 септември – вероятно поради дезорганизация и нервност,<ref name="Torrey3" /> тъй като българските части все още са извън обсега им.<ref name="Министерство на войната394">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 394.</ref> Румънското командване реагира бавно на развиващата се ситуация, а генерал [[Михай Аслан|Аслан]] остава в Букурещ. Той нарежда на генерал [[Андрей Зайончковски|Зайончковски]] да се придвижи към българската граница с войската си, но заповедта е изпълнена с голямо закъснение. Направени са опетиопити да се изпратят подкрепления от резервите около столицата, но те също се забавят, поради общото объркване и задръстване на румънската мобилизация.<ref name="Torrey3" />
 
На 3 септември българите започват да укрепват позициите си. За да се прави това по-ефективно, на германско-българския отряд е наредено да превземе височина 131, западно от [[Старо село (област Силистра)|Старо село]], където да осигури сборен пункт за атаката над румънските укрепления в Сектор I (Запад). Защитниците тук са относително добре защитени в окопи и редове бодлива тел, докато нападащите трябва да преминат през открито поле с открити флангове към румънския огън.<ref name="Министерство на войната110">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 399.</ref> Румънските позиции по̀ на юг, около село [[Сеново]], са пред хълмове, които биха могли да предоставят прикритие за нападащата пехота, което кара полковник Кауфман да раздели отряда си на три колони (командвани от полковник Влахов, майор фон Хамерщайн и полковник [[Никола Дръжков|Дръжков]]) и да използва една атака срещу Сеново, докато другите две я подкрепят. Настъпвайки в 5 часа сутринта, войската на полковник Влахов първоначално среща малко съпротива, но румънският огън постепенно се засилва и българската колона е изложена на страничен огън от основната защитна линия. Някои войници достигат телените заграждания, но не успяват да ги преминат. Към пладне на единиците е наредено да се окопаят в достигнатите позиции. Искането на Влахов за подкрепления не е уважено. Румънските контраатаки карат полковника да изтегли войските си на 300 метра от телените заграждания и да се окопаят.<ref name="Министерство на войната402">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 402.</ref> Напредването на майор фон Хамерщайн среща свиреп пушков огън и е спряно. През това време полковник Дръжков отблъсква румънските атаки по фланговете, но неговото настъпление е спряно от силен артилерийски обстрел на около 50 метра от румънските телени заграждения. Общо, атакуващите в този сектор губят около 300 души.<ref name="Министерство на войната7">Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 678.</ref> Те не постигат целите си и трябва да изчакат до другия ден, тъй като пада мрак на бойното поле.