Изгрев: Разлика между версии

[[Файл:Sunrise-over-Varna.jpg|мини|Изгрев във [[Варна]], [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. св. Константин и Елена]]]]

'''Изгревът''' е това време от [[денонощие]]то, когато [[Слънчев диск|дискът на слънцетоСлънцето]] започва да се появява на [[изток]] над [[хоризонт]]а. Изгревът не бива да се бърка със зората[[зора]]та, при която нощното [[небе]] започва да изсветлява и която настъпва известно време преди изгрева. Поради рефракцията ([[пречупване на светлината|пречупването]]) на слънчевите лъчи в [[атмосфера]]та, която прави така че [[слънцеСлънце]]то се вижда, докато фактически то все още е под хоризонта, както изгревът, така и залезът, могат да се третират като [[зрителна измама]].

Хората считат за изгрев момента, когато над хоризонта се покаже най-горната част от слънчевия диск, а не неговият център. По същия начин за [[залез]] се приема моментът, когато не центърът, а последните части от диска изчезнат под хоризонта, като по този начин леко се увеличава продължителността на „[[ден]]я“ по отношение на „[[нощ]]та“. Въпреки това, астрономите базират изчисленията си за продължителността на деня именно на моментите, когато центърът на диска пресича хоризонта.

В [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] най-късният изгрев настъпва не на зимното [[слънцестоене]] (около [[21 декември]]), а в началото на [[януари]]. Аналогично, най-ранният изгрев настъпва не на лятното слънцестоене (около [[21 юни]]), а малко по-рано през [[юни]]. При движение от [[екватор]]а към [[северен полюс|Северния полюс]] моментите на изгрев и залез се променят, както се и променят през различните дни на годината. Включително на екватора моментите на изгрев и залез варират през годината в рамките на няколко минути.