Сидхарта Гаутама Буда: Разлика между версии

{{Другидруго значениязначение|основоположника на будизма|||други значения на наименованието „Буда“|Буда}}

[[Файл:The First Sermon at Mulgandha Kuti Vihar, Sarnath.jpg|мини|300px|Първата проповед на Буда Шакямуни в Парка на Еленитеелените Ишипатана, Сарнат, [[Утар Прадеш]], [[Индия]]]]

Епохата, в която е живял Сидхарта Гаутама, не е установена точно. Повечето историци в началото на XX век приемат, че той живее приблизително между 563 и 483 г. пр.н.е.,<ref>{{cite journal | last = Cousins | first = L. S | year = 1996 | title = The dating of the historical Buddha | journal = Journal of the Royal Asiatic Society | volume = 6 | issue = 1 | pages = 57 – 63 | url = http://indology.info/papers/cousins | ref = harv| lang = en }}</ref> но по-нови изследвания поставят датата на смъртта му между 486 и 483 г. пр.н.е. и дори между 411 и 400 г. пр.н.е.<ref>{{cite book | last = Narain | first = A. K; (ed.) | year = 2003 | title = The Date of the Historical Śākyamuni Buddha | publisher = B. R. Publishing Corporation | location = New Delhi | isbn = 81-7646-353-1 | ref = harv| lang = en }}</ref><ref>{{cite book | last = Dundas | first = Paul | year = 2001 | title = The Jains | publisher = Routledge | pages = 24 | url = http://books.google.com/books?id=5ialKAbIyV4C&pg=PA24 | ref = harv| lang = en }}</ref> Според традицията, Гаутама е роден в малката държава [[Капилавасту]] в днешен [[Непал]] и през по-голямата част от живота си разпространява своето учение в източните области на Индия, като [[Магадха]] и [[Кошала]].<ref>{{cite book | last = Warder | first = A.K | year = 2000 | title = Indian Buddhism | publisher = Motilal Banarsidass | pages = 45 | isbn = 978-8120817418 | ref = harv| lang = en }}</ref><ref>{{cite book | last = Skilton | first = Andrew | year = 2004 | title = A Concise History of Buddhism | publisher = Windhorse Publications | pages = 41 | isbn = 978-0904766929 | ref = harv| lang = en }}</ref>

Сидхарта Гаутама е приеман за бог или пророк и от други религиозни течения, сред които [[Индуизъм|индуизма]], ислямскиятислямския клон [[ахмадие]]<ref>{{cite book | last = Ross-Valentine | first = Simon | year = 2008 | title = The Ahmadiyya Jama'at: History, Belief, Practice | publisher = Columbia University Press | pages = 26 | isbn = 978-0231700948 | ref = harv| lang = en }}</ref> и [[бахайство]]то.

Сред останалите канонични източници са приказките [[Джатака]] „Махападана Сута“ и „Акхарияабхута Сута“ включват подбрани разкази, които вероятно имат по-древен произход, но не обхващат целия живот на Гаутама. Приказките Джатака разказват за неговите предишни прераждания като [[бодхисатва]], като първият сборник от джатаки е определян като един от най-ранните будистки текстове.<ref>{{cite book | last = Schober | first = Juliane | year = 2002 | title = Sacred biography in the Buddhist traditions of South and Southeast Asia | publisher = Motilal Banarsidass | pages = 20 | isbn = 9788120818125 | ref = harv| lang = en }}</ref> Махападана Сута и Ачариябхута Сута разказват за чудните случки, обкръжаващи раждането на Гаутама, като например слизането на бодхисатвата от [[Тушита]] рая в утробата на майка му.

Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения, и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцендентно (Сктскт. ''локатара'') и съвършено същество, което е необременено от земният свят. В ''Махавасту'' се разказва, че, в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности, включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени „в съответствие със света“; всезнание и способност за „потискане на кармата“.<ref>Jones, J.J. ''The Mahāvastu'' (3 vols.) in ''Sacred Books of the Buddhists.'' London: Luzac & Co. 1949 – 56.</ref>

Сидхарта се ражда в царско индуско семейство от рода Кшатрия. Той бил отгледан от малката сестра на майка му Маха Паджапати.<ref name="narada_14">Narada (1992), p14стр. 14</ref>. По традиция се казва, че неговата съдба по рождение била да бъде цял живот принц, и имал три двореца (за сезонно обитаване), построени за него. Неговият баща бил цар Судходана, които искал сина му да бъде велик цар на племета Шакя, затова го нарекъл Шакямуни. Той пазел сина си от среща с човешкото [[страдание]] и смърт.

Когато Сидхарта става на около 16 години, баща му урежда неговия брак с братовчедка на същата възраст, наречена Яшодхара. Според преданието, тя ражда син, наречен Рахула.

Макар бащата да уверява Сидхарта, че ще му даде всичко, от което се нуждае, будистките ръкописи разказват, че с течение на времето Шакямуни почувствал, че материалното богатство не е неговата крайна цел.<ref name="narada_14" />.

[[Файл:Great Departure.JPG|мини|ляво|Тази сцена изобразява „Голямото тръгване“ на Сидхарта Гаута. Той е представен обкръжен от хало и в компанията на безброй пазачи, митхуна любовни двойки и девата, които му отдават почит.<ref>[http://www.guimet.fr/The-Great-Departure Guimet.fr]{{dead link|date=April 2012}}</ref>. Гандхара изкуство, периода Кушан (1 – 3 век)]].

На 29 години Сидхарта напуска своя дворец, за да се срещне със своите поданици. Въпреки усилията на баща му да го скрие от болестите, старостта и страданието, Сидхарта успява да види старец, болен човек и мъртвец. Според преданието неговият колесничар Чанна му обяснил, че хората остаряват, страдат от болести и умират. За щастие Сидхарта не престава да излиза навън и най-сетне вижда свят човек и решава също да стане мъдрец. Когато се върнал в двореца, младият принц преживял ужасно видение, познато като „гробищното видение“.<ref name=":0">Ст. Димитрова. Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието. т. 3 Когато белият жерав разтвори крилете си. С., 2014. ISBN 978-954-9694-23-9</ref> Всички танцьорки и музиканти били заспали в грозни пози, и на принца му се привидели техните стари и мъртви тела. Шакямуни усетил присъствието на смъртта и решил да напусне двореца завинаги, за да открие лек за човешкото страдание. Според мита, „копитата на коня били заглушени от боговете“<ref>Narada (1992), pp15-стр. 15 – 16</ref>, за да попречат на пазачите да узнаят за отпътуването на Сидхарта.

[[Файл:Astasahasrika Prajnaparamita Victory Over Mara.jpeg|мини|Буда, седящ в медитация ([[дхяна]]), незасегнат от демоните на Мара. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период]]

Според ранните будистки текстове<ref name="sn56">[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn56/sn56.011.than.html Dhammacakkappavattana Sutta: Setting the Wheel of Dhamma in Motion]</ref>, след като осъзнава, че медитативното състояние дхяна е правилният път към пробуждане, а крайният аскетизъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път<ref name="sn56"/> – път на въздържаност далеч от крайностите и самоунищожението.<ref name="sn56"/>.

Гаутама сяда под вид индийско смокиново дърво, познато като Дървото Бодхи, в Бодх Гая, Индия, като дава обет никога да не стане, докато не намери истината, водеща до просветление.<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref>. Каундиня и останалите четирима спътници напуснали Сидхарта, вярвайки че той е изоставил своето търсене и е станал недисциплиниран. След известните 49 дни медитация, на 35 години е казано, че Гаутама Сидхарта постига просветление.<ref name="gyatsobook">{{cite book| last =Gyatso| first =Geshe Kelsang| title =Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life | publisher =Tharpa| year =2007| pages =8 – 9| isbn = 978-0-9789067-7-1 }}</ref>. Според някои писания, това се случва приблизително на петия лунен месец, докато според други, това става на дванадесетия лунен месец. От този момент, Гаутама е бил известен на последователите си като '''Буда''' или „'''Пробуденият'''“ („Буда“ също така понякога се превежда и като „Просветленият“). Той често е посочван в будизма като Буда Шакямуни или „Пробуденият от клана Шакя.“

Според будизма по време на неговото пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му. Тези открития стават известни като „Четирите Благородниблагородни Истини“истини“,<ref name="basicteaching">[http://online.sfsu.edu/~rone/Buddhism/footsteps.htm The Basic Teaching of Buddha]</ref> които са сърцето на будисткото учение. Чрез овладяване на тези истини, състоянието на върховно освобождение или [[нирвана]] се смятат за възможни за всяко живо същество. Буда описва Нирвананирвана като съвършен мир на ума, който е свободен от невежество, алчност, омраза и други мъчителни състояния или „замърсяванията“ (клеси).<ref name="basicteaching"/>. [[Нирвана]] също се счита за „края на света“, в който не остават никаква лична идентичност или граници на ума. В такова състояние, съществото притежава Десетте характеристики, принадлежащи на всеки Буда.

В съзнанието си Буда (Просветленият) бил преминал отвъд познатия ни триизмерен свят на сетивата. Блаженият бил извървял своя път до четвъртото измерение на съзнанието, където Вселената на отделните неща се била трансформирала в Абсолютната вселена на Целосттацелостта. Там всяко нещо изгубвало обичайния си вид и приемало форма на течна радост. Никакви мисли не достигали до там, затова Буда я нарекъл [[шуня]], Великата Пустотапустота.<ref name=":0" />

Според един разказ в Аякана Сута (Самюта Никая VI.1), стих намиращ се в Пали канона и други канони – непосредствено след пробуждането си Буда обмислил, дали да преподава [[Дхарма]] на другите. Той бил загрижен за това, че хората били толкова завладени от невежество, алчност и омраза, че никога не биха могли да разпознаят пътя, толкова дълбок и труден за разбиране. Въпреки това, според легендата, Брахма Шамапати го убеждава, твърдейки, че поне някои ще го разберат. Буда Шакямуни отстъпил и се съгласил да преподава. Край него се събрали много хора, които жадно очаквали да им говори.

[[Файл:Sarnath1.jpg|300px|мини|Първата проповед на Буда, в която Буда Шакямуни преподава за първи път Четирите Благородниблагородни Истиниистини на неговите първи пет ученика в Сарнат, Индия.]]

Тогава той посетил Еленовия парк близо до [[Варанаси]] (Бенарес) в Севернасеверна Индия, където той пуснал в движение това, което будистите наричат [[Дхармачакра|Колелото на Дарма]] при провеждането на първата си проповед на петимата си спътници, с които той търси просветление. Заедно с него те образували за първата [[сангха|санга]], или групата от будистки монаси.

[[Файл:TheBuddhaAndVajrapaniGandhara2ndCentury.jpg|мини|upright|Буда със своя защитник [[Ваджрапани]], Гандхара, 2 в.н.е.век, Музей на Азиатското изкуство на Кунст]]

През останалите 45 години от живота си Буда пътувал из [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангската равнина]], което сега е [[Утар Прадеш]], [[Бихар]] и Южен [[Непал]], преподавайки на широк спектър от хора: от благородници до далити улични чистачи, убийци като Ангулимала и канибали като Алавака. От самото начало будизмът е еднакво отворен за всички раси и класи и няма кастова структура, което е правило в хиндуизма. Въпреки, че езикаезикът на Буда остава неизвестен, е много вероятно той да е преподавал на един и повече различни езика, тясно свързани със средните индо-арийски диалекти, от които [[пали]] може да бъде стандартизиран.

Сега две години след пробуждането си, Буда се съгласил да се върне и прави двумесечно пътуване пеш до Капилавасту, като отивашеотива да преподава учението за Дхарма. При завръщането си, царският дворец подготвя обяд, но общността на сангха си прави кръг за милостиня в Капилавасту. Като чул това, Судходана приближил сина си Буда, казвайки:

{{quote|„Нашето потекло е на войни Махамасата, и нито един войн не е отишъл да търси милостиня“}}

Будистки текстове казват, че Судходана поканва сангха в двореца за храненехрана, последвано от разговор за дхарма. След това Судходана става сотопана. По време на посещението, много от членовете на кралското семейство се присъединяват към сангха.

В петия васана, Буда бил отседнал в Махавана, близо до Весали, когато чува новината за предстояща смърт на баща му. Буда се казва, че е отишъл при Судходана и преподавал Дхарма, след което баща му става архат.

Смъртта на царя и кремацията е да провокира създаването на орден от монахини. Будистки текстове отбелязват, че Буда не бил склонен да ръкополага жени. За пример, приемната му майка Маха Паджапати се приближила до него, искайки да се присъедини към сангха, но той ѝ отказва. Обаче Маха Паджапати е толкова погълната от пътя на пробуждането, че тя води група от царски сакиянски и колиянски дами, който проследяват сангхата на дългия ѝ път до Раджагаха. С течение на времето, след като Ананда подкрепя каузата им, Буда преразглежда решението си и пет години след формирането на сангха, се съгласява за ръкополагането на жени като монахини. Той се аргументира с това, че мъже и жени имат еднаква способност за духовно събуждане. Но Буда дава на жените да следват допълнителни правила ([[Виная]]).

Според колоритни легенди, даже по времето на живота на Буда сангха не е извън раздор и несъгласие. Например, Девадата – братовчед на Гаутама, който станал монах, но не и архат – повече от веднъж се опитал да го убие.

[[Файл:EndAscetism.JPG|мини|200px|Споделянето на мощите на Буда, Дзенйомецу храм- музей, Токио]]

Според Махапаринибана Сута на Пали канона на 80-годишна възраст Буда обявява, че скоро ще достигне Паринирвана, или крайното състояние на безсмъртие, и че ще изостави земното си тяло. След това Буда изяжда последната си храна, която той е получил като дар от ковач на име Кунда. Паднал тежко болен, Буда инструктира помощникътпомощника си [[Ананда]] да убеди Кунда, че храната, изядена в негово място, няма нищо общо със смъртта на Буда и че неговото хранене ще бъде източник на голяма заслуга, тъй като е последното ядене за Буда.<ref>[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/dn/dn.16.1-6.vaji.html Maha-parinibbana Sutta] ([[Digha Nikaya|DN]] 16), verse 56</ref>. Метанандо и вон Хунибер твърдят, че Буда е починал от мезентериален инфаркт, симптом на старостта, а не от хранително отравяне. Точното съдържание на последното хранене на Буда не е ясно, въпреки различните писмени писания и двусмисленост над превода на някои от съществените термини; [[Тхеравада]] традиция по принцип смята, че на Буда е било предложено някакъв вид свинско месо, а традицията на [[Махаяна]] смята, че Буда е консумирал някакъв вид трюфел или други гъби. Тези твърдения могат да отразят различните традиционни възгледи относно будисткото вегетарианство и предписанията за монаси и монахини.

{{quote|''44.'' Кушавати, Ананда, отеквало непрестанно ден и нощ с десет звуци – приветствие на слонове, цвилене на коне, тропот от колесници, биене на барабани и барабанчета, музика и песни, наздравици, ръкопляскания с ръце, аи виковете на " Яжте„Яжте, пийте и се веселете!"“}}

Буда после пита всички съпътстващи бхикшу да изяснят всякакви съмнения или въпроси, които имали. Те нямали нито едно. Според будистките писания, той накрая влиза в Паринирвана. Последните думи на Буда се съобщава, че са били: „Всички съставни неща отминават. Стремете се към собственото си освобождение с усърдие“. Тялото му е кремирано и мощите са били поставени в паметници или ступи, някои от които се вярва, че са оцелели и до днес. Например, Храмът на зъба или „Далада Малигава“ в Шри Ланка е мястото, където някои вярват, че се пази реликва от десния зъб на Буда.

Според исторически хроники на канона Пали на Шри Ланка, Дипавамса и Махавамса, коронацията на Ашока е 218 години след смъртта на Буда. Според две текстови записки на китайски (十八 部 论 и 部 执 异 论), коронацията на [[Ашока]] е 116 години след смъртта на Буда. Затова моментът на преминаване на Буда е или 486 г. пр.н.е. според на Тхеравада записки или 383 г. пр.н.е. в съответствие със записки на Махаяна. Въпреки това, традиционно действителната дата се приема като датата на смъртта на Буда в Тхеравада страните е– 544 или 543 г. пр.н.е., защото царуването на Ашока традиционно се изчислява на около 60 години по-рано, отколкото сегашните прогнозипредположения.

Махакасяпа е избран от сангха да бъде председател на Първия Будисткибудистки Съветсъвет, с главните двама ученици [[Маудгаляяна]] и [[Шарипутра]], които умират преди Буда.

[[Файл:China-Shanghai-Jade Buddha Temple 6048-05.jpg|мини|200п|Полулегнал Буда в Нефритения храм, [[Шанхай]].]]

Някои учени са убедени, че в Пали канона и ранните будистки текстове Агама съдържат в някои части истинските думи на Буда.<ref>''It is therefore possible that much of what is found in the Suttapitaka is earlier than c.250 B.C., perhaps even more than 100 years older than this. If some of the material is so old, it might be possible to establish what texts go back to the very beginning of Buddhism, texts which perhaps include the substance of the Buddha’s teaching, and in some cases, maybe even his words.'' [http://www.ocbs.org/research/Wynne.pdf How old is the Suttapitaka?]. Alexander Wynne, St John’s College, 2003, p. 22.</ref><ref>''It would be hypocritical to assert that nothing can be said about the doctrine of earliest Buddhism ... the basic ideas of Buddhism found in the canonical writings could very well have been proclaimed by him [the Buddha], transmitted and developed by his disciples and, finally, codified in fixed formulas.'' J.W. De Jong, 1993: ''The Beginnings of Buddhism'', in The Eastern Buddhist, vol. 26, no. 2, p. 25</ref>. Част от учените са напълно убедени, че Пали канонаканонът и Агама предшестват Махаяна сутрите.<ref>''The Mahayana movement claims to have been founded by the Buddha himself. The consensus of the evidence, however, is that it originated in South India in the 1st century CE''–Indian Buddhism, AK Warder, 3rd edition, 1999, p. 335.</ref>. Свещените будистки писания работи предхождат Махаяна произведенията в хронологично и се приемат от много западни учени като основния достоверен източник за информация относно истинското историческо учение на Гаутама Буда. Въпреки това, някои учени не мислят, че текстовете докладват за историческите събития.<ref>Bareau, André, Les récits canoniques des funérailles du Buddha et leurs anomalies: nouvel essai d'interprétation, BEFEO, t. LXII, Paris, 1975, ppстр. 151 – 189.</ref><ref>Bareau, André, La composition et les étapes de la formation progressive du Mahaparinirvanasutra ancien, BEFEO, t. LXVI, Paris, 1979, pp. 45 – 103.</ref><ref>Shimoda, Masahiro, How has the Lotus Sutra Created Social Movements: The Relationship of the Lotus Sutra to the Mahāparinirvāṇa-sūtra, in ''A Buddhist Kaleidoscope'', (pp320-22) Ed Gene Reves, Kosei 2002</ref>.

Някои от основите на будизма, отнасящи се за Гаутама Буда, са:

[[Файл:Avatarbuddha.jpg|мини|200px|Буда изобразен като 9-яия Аватараватар на бог [[Вишну]] в индийски традиционен иконографско изображение.]]

В индуизма Гаутама е считан за единиятединия от десетте аватари на Бог [[Вишну]]. Някои индийски текстове казват, че Буда Шакямуни е аватар на бог Вишну.<ref name="google260">{{Cite book| year=1997 | chapter=Buddha as depicted in the Purāṇas | title = Encyclopaedia of Hinduism, Volume 7 | author=Nagendra Kumar Singh | publisher=Anmol Publications PVT. LTD. | isbn=978-81-7488-168-7 | pages=260 – 275 | url=http://books.google.com/?id=UG9-HZ5icQ4C&pg=PA260 | postscript=<!--None--> | accessdate=16 април 2012}}. List of Hindu scripture that declares Gautama Buddha as 9th Avatar of Vishnu as as follows

Буда също така е и смятан за пророк от ахмадийците <ref name="Islam and the Ahmadiyya jamaʻat">[http://books.google.co.uk/books?id=Q78O1mjX2tMC&pg=PA26&dq=ahmadiyya+buddha&hl=en&ei=wbZHTbfyBcWYhQeO-eS9BQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CDIQ6AEwAA#v=onepage&q=ahmadiyya%20buddha&f=false Islam and the Ahmadiyya jamaʻat] Посетен февруари 2011</ref><ref>{{cite web|url=http://www.alislam.org/library/books/revelation/part_2_section_2.html|title=Buddhism|publisher=Islam International Publications|accessdate=9 септември 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.alislam.org/introduction/index.html|title=An Overview|publisher=Alislam|accessdate=9 септември 2010}}</ref> и проявление на божество в бахайските вярвания.<ref name="PSmith">{{cite encyclopedia |last= Smith |first= Peter |encyclopedia= A concise encyclopedia of the Bahá'í Faith |title= Manifestations of God |year= 2000 |publisher=Oneworld Publications |location= Oxford |isbn= 1-85168-184-1 |pages= 231}}</ref>. Някои ранни китайски таоистко-будистки текстове учат, че Буда е реинкарнация на [[Лао Дзъ]].<ref>The Cambridge History of China, Vol.1, (The Ch'in and Han Empires, 221 BC—220 BC) ISBN 0-521-24327-0 hardback</ref>.

Житието на християнския светия Йоасаф е базирано върху живота на Буда.<ref> Macdonnel, Arthur Anthony (1900). „Sanskrit Literature and the West.“. A History of Sanskrit Literature. New York: D. Appleton and Co. p. 420.</ref><ref>John Walbridge The Wisdom of the Mystic East: Suhrawardī and Platonic Orientalism Page 129 – 2001 "The form Būdhīsaf is the original, as shown by Sogdian form Pwtysfi and the early New Persian form Bwdysf. ... On the Christian versions see A. S. Geden, Encyclopaedia of Religion and Ethics, s.v. „Josaphat, Barlaam and,“ and M. P. Alfaric, ..."</ref> Името на християнския светец Йоасаф произлиза от санскритското ''бодхисатва'' посредством арабското ''будхасаф'' и грузинското ''йоадасаф''.<ref name="Macdonell1900">{{cite book |first=Arthur Anthony |last=Macdonnel| authorlink=Arthur Anthony Macdonell |title=A History of Sanskrit Literature |year=1900 | page=420 |publisher= D. Appleton and Co. |location=New York |chapter=[[Wikisource:A History of Sanskrit Literature/Chapter 16|Sanskrit Literature and the West]]}}</ref>. Единствената история, в която Св. Йоасаф се появява – ''Барлаам и Йоасафат'' е написана въз основа житието на Буда Шакямуни.<ref name="CatholicEncyclopedia">[[Wikisource:Catholic Encyclopedia (1913)/Barlaam and Josaphat|''Barlaam and Josaphat'']], Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.</ref>. Житието на Йоасафат е включено в най-ранните издания на Римската Мартирология (църковния празник на 27 ноември) – макар и не в римски католически требник – и в литургичния календар на Източно-православнатаизточноправославната църква (26 август).

* [[Майтрея|Буда Майтрея]] – бъдещият буда