Райчо Николов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.130.205.169 (б.), към версия на Rumensz Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
След [[освобождение на България|Освобождението на България]] остава на служба в милицията на [[Източна Румелия]]. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. Убит е в [[Пловдив]] по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града.
Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив. Потомци на други деца на Николай Трифонов и Ивана Райкова живеят във Великотърновска област, Казанлък, Пловдив, София, Киев (Украйна), наследниците на сестра му Минка Николова-в Русенско-селата Чилнов, Острица, Писанец, Вятово
Днес паметник на Райчо Николов (на 13-годишна възраст) има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици във Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.<ref>Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, Народна просвета, София, 1983 г.</ref><ref>Райчо Николов. Окръжен исторически музей. Велико Търново, 1970 г.</ref><ref>Инфантьев В. Н. Балканский хребет: Роман. – М.: Воениздат, 1979. – 368 с. (368 страници, руски език, няма информация за български превод)</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.475.</ref>
| |||