Христо Смирненски: Разлика между версии

{{цитат|Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 367. ISBN 954321056X</ref>}}

 

 

От началото на 1915 г., по примера на по-големия си брат, хумориста [[Тома Измирлиев]] (1895 – 1935), 16-годишният Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания – най-напред на вестник „К’во да е“, където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като [[хуморист]] – '''Ведбал'''. От следващата година той публикува хумористични стихове и [[фейлетон]]и в „[[Българан (вестник)|Българан]]“, „Родна лира“, „Художествена седмица“, „Смях и сълзи“, „Барабан“,, „[[Сила (1918 – 1924)|Сила]]“. Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима '''Смирненски''', с който остава в класиката на [[Българска литература|българската литература]].<ref>Елисавета Попатанасова – майка на поета разказва за първия детски прякор, превърнал се в първия творчески псевдоним: