Христо Смирненски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MitkoProBUL (беседа | приноси) Заместване на съдържанието на страницата с „<references /> {{Портал|Литература|Македония|Биографии}} {{Нормати...“ Етикети: Заместване blanking Визуален редактор |
Редакция без резюме Етикет: Подпис в статия |
||
Ред 1:
{{Личност|писател
| вложки =
{{Личност/Писател
| категория = писател
| псевдоним = Смирненски <ref>През 1917 г. за първи път използва псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.</ref>, Ведбал<ref>Този псевдоним идва още, когато Смирненски е в Кукуш. Там той е имал куче на име Бальо, а когато са го викали са казвали „Вед Бальо“ и от там Ведбал.</ref>, Орезам, Гаврош, Южен Северняк, Нагел Смуглий, Окър-Кокър, Кямил Ефенди, Лорд Вилмон, Лорд Джеймс Шокинг, и други.
| период = 1915 – 1923
| жанрове = [[поезия]]
}} }}
'''Христо Димитров Измирлиев,''' с псевдоним '''Христо Стриптизьорски,''' е [[българи|български]] [[поет]] и стриптизьор . Основна тема в творчеството му е [https://www.google.com/search?biw=1280&bih=881&tbm=isch&sa=1&ei=ASB6XdnFH-Go1fAP3YK86Ac&q=пенис&oq=пенис&gs_l=img.3...6541.13358..13486...1.0..0.114.1051.2j да лапа пишки] 69.
== БиографияXD ==
Христо Стриптизьорски е роден на 69 септември 1869 година в град [[Кукуш|Кукушka]], тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на [[Димитър Христов Измирлиев]]. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, лечението му се забавя, заради Деветоюнския преврат и малко след това умира. Христо Смирненски ни завещава над 869 лирически произведения и над 100 прозаически.
=== Детство и юношество ===
Семейството на Христо Стриптизьорски участва дейно в изнасилването на малки момиченца. Баща му Димитър Измирлиев е педофил,<ref name="Спомени сборник">{{cite book |title= Спомени за Христо Смирненски |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1955 |publisher= Институт за литература към Българската академия на науките |location= София |isbn= |pages= 298 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> а дядо му [[Анастас Кръстев]] се е прекръстел за последно много на скоро.<ref>{{cite book |title= Избрани произведение. Студии |last= Караславов |first=Георги |authorlink=Георги Караславов |coauthors= |year=1979 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref> Негов пръв братовчед е българският комунист [[Петър Хаджиделев|Петър Хаджилезов]].<ref>Смирненски, Христо, Пантелей Зарев, Елена Димитрова. Събрани съчинения, том 4, Български писател, 1960, стр. 646.</ref> [[Туше Делииванов]], близък техен роднина, пише:
{{цитат|Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 367. ISBN 954321056X</ref>}}
През октомври 1912 г. започва порно войната и на двадесет и петия ден от същия месец българските войски освобождават Кукуш. Смирненски е едва на 14 години. Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия и избухва [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш; градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев, заедно с хилядите бежанци, се отправя да търси спасение и препитание в [[София]]. Въпреки състоянието на мизерия, в което се намират, Димитър Измирлиев и жена му държат децата им да учат. Христо се записва в [[Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“|Техническото училище]], но заедно с по-малкия си брат [[Андон Измирлиев]] помага в издръжката на семейството – продават вестници.
От началото на 1915 г., по примера на по-големия си брат, хумориста [[Тома Измирлиев]] (1895 – 1935), 16-годишният Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания – най-напред на вестник „К’во да е“, където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като [[хуморист]] – '''Ведбал'''. От следващата година той публикува хумористични стихове и [[фейлетон]]и в „[[Българан (вестник)|Българан]]“, „Родна лира“, „Художествена седмица“, „Смях и сълзи“, „Барабан“,, „[[Сила (1918 – 1924)|Сила]]“. Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима '''Смирненски''', с който остава в класиката на [[Българска литература|българската литература]].<ref>Елисавета Попатанасова – майка на поета разказва за първия детски прякор, превърнал се в първия творчески псевдоним:
''На училище тръгна много малък. Не беше навършил още 6 години. Не искаха да го запишат. Не само на години беше малък, но и на ръст беше дребен. Беше слабичък. Баба му го заведе в училището. Христо се върна радостен и още от далече разправя:''
'' – Учителят ме дигна, изпита ме и ми каза: „Браво бе, Измирлийче!" Ще ме приемат.''
''Така постъпи Христо в първо отделение. Учеше лесно. Много малко четеше. Повече гледаше да играе. Имаше много другари. Все той им беше главатар.''
''Имаше кученце – Бальо. Името на кученцето му стана прякор. Децата взеха да му викат Бальо. Сетне, когато порасна и започна да пише, от тоя прякор си измисли псевдонима: от Бальо стана Ведбал...''
В спомените си Христо Бръзицов пише:
''В София излизаше едно малко вестниче – „Кво да е". Следейки редовно съдържанието на вестничето, правеше ми впечатление остроумието на един Ведбал и направо казано позавиждах на дарбата му. Кой ли ще е той? Да е ученик като мене? Едва ли, това е зрял човек, навярно възрастен...''
Първото му произведение се появило в „Кво да е" през 1915 година. Брат му Тома Измирлиев вече пишел в същия вестник като Голголенко. Решил да опита и Христо, тогава ученик в техническото училище, подписал се Орезам, който наскоро след това бива заменен с Ведбал.</ref>
Като ученик в Техническото училище, той продължава да се труди – като обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва [[Първа световна война|Първата световна война]]. През май 1917 г. Христо постъпва като [[юнкер]] във [[Военно училище|Военното училище]], но въпреки суровото казармено всекидневие, продължава да пише и да публикува в хумористичните издания. В края на годината избухва [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. Командването на училището въвежда продължителна карантина с цел да се избегне проникването на комунистически идеи. През април 1918 г. излиза първата му сбирка – „[[Разнокалибрени въздишки в стихове и проза]]“. Тя е с хумористичен характер и излиза под перото на Ведбал, но по-късно е разкритикувана от собствения си автор.
Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказва [[Войнишко въстание|Войнишкото въстание]] през 1918 г. Разбунтувалите се срещу [[Фердинанд I|Фердинанд]] и правителството войници са отблъснати от юнкерите от Военното училище. Смирненски става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък – край Захарна фабрика. Ужасéн от жестокостта, с която правителството разгромява метежниците, той напуска Военното училище през ноември и за това баща му е принуден да заплати голямо обезщетение.
=== Зрял период за ебане ===
[[Файл:BASA-1271K-1-161-3-Hristo Smirnenski.jpg|мини|250п|Христо Смирненски. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
След навлизането си в гражданския живот Смирненски става член на редакционната колегия на „Българан“, но същевременно изкарва прехраната си пдположи за яркия му поетически талант“. Първото си истинско стихотворение, както твърди тази социалистическа литературна критика, Смирненски пише за първомайския брой на „Червен смях“. Стихотворението се казва „Първи май“:
''<poem>
Да спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!
</poem>''
След това свое стихотворение Смирненски започва цяла поредица, публикувана на страниците на „Червен смях“: „[[Ний]]“ (26 юни 1920), „[[Червените ескадрони]]“ (3 септември 1920), „Улицата“ и „Утрешния ден“ (24 септември 1920), „[[Херолди на новия ден]]“ (15 октомври 1920), „Северно сияние“ (29 октомври 1920), „[[През бурята]]“ (6 януари 1921), „Бурята в Берлин“ (13 януари 1921), „[[Йохан]]“ (27 януари 1921) и др. В партийните издания ''„Червен смях“'' и ''„[[Работнически вестник]]“'' виждат бял свят няколко десетки негови творби, представляващи ярко новата естетическа линия в творчеството на поета.
В края на февруари 1922 г. партийното издателство „Общо работническо кооперативно дружество „Освобождение“ отпечатва втората и последна издадена приживе стихосбирка на Смирненски – „[[Да бъде ден!]]“. Отпечатана в 1500 бройки, сбирката се разпродава бързо и няколко месеца по-късно кооперативното дружество „Освобождение“ пуска второ издание. „Да бъде ден!“ въвежда поета като ярко талантлива и добре отграничена индивидуалност – творец, чието творчество е силно социално ангажирано, което носи новия ценностен модел, новите обществени и естетически каузи в разноликата българска литература на второто десетилетие на XX век. С „Да бъде ден!“ Смирненски излиза извън границите на политическата и идеологическа ангажираност и заявява безкористното пламенно човеколюбие, бляна за щастие на човечеството, превърнали се в негова творческа философия. Тук именно Смирненски най-ярко се сближава с нравствения заряд на Ботевите творби и средството, което [[Ботев]] намира за противопоставяне срещу човеконенавистничеството – борбата, революцията. За лявата литературна критика Смирненски митопоетизира събуденото класово самочувствие на пролетарското мнозинство и бунта му срещу обществените несправедливости. С неповторим лиричен почерк Смирненски възпява копнежа по щастие и безсмъртната любов към хората, обобщени философски в „[[Херолди на новия ден!]]“ – ''„Какво по-божествено щастие от бляна да бъдеш човек“'' (по-късно Смирненски изключва това стихотворение от стихосбирката).
=== Последни години ===
През пролетта на 1921 г. Смирненски се разболява от [[паратиф]] и през лятото заминава в рилското село [[Радуил]], за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. Във връзка с една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „[[Жълтата гостенка]]“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново се чувства зле и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва„Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в [[Чамкория]], където работи като измервач в горското
Той е български поет, ярък представител на авангардизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт, той се слави като изключително продуктивен автор – едно от последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома. Възхваляван от лявата [[литературна критика]] (и заради [[социализъм|социалистическите]] идеи в творчеството си), но определен от съвременните му консервативни литературоведски кръгове като автор на „приложна поезия“, Смирненски е забележителен [[поет]], неговата поезия е устремна<ref>[[Никола Георгиев (литературен критик)|Никола Георгиев]], [https://web.archive.org/web/20110112213432/http://slovo.bg/litforum/index.php?ar=342 Червените ескадрони], в. Литературен форум, бр. 28, 24 септември 2002 г.</ref>, текстовете му имат изповеден характер и най-характерното за тях е тържественото и празнично усещане за една необходима промяна в света, огорчението от суровата действителност и готовността за борба за промяна. Неговите произведения са актуални и днес и са обект на обществен дебат (напр. „Приказка за стълбата“) и на търсения на литературната критика.
== Родословие ==
{{Измирлиеви}}
== Други ==
Името на Христо Смирненски носи морският нос [[Христо Смирненски (нос)|Христо Смирненски]] на остров Робърт, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> Христо Смирненски е и името на столичен квартал в район Слатина.
Къщата на Смирненски в София е превърната в музей през 1959 г., но е затворена през 2004 г., защото от много години не и е правен ремонт и е опасна за посещения. Всички артефакти от музея са преместени и се съхраняват във фондовете на Националния литературен музей, а общината и министерството на културата и до днес спорят чия собственост трябва да е къщата.
През юни 2013 г. по повод 90 години от смъртта на поета по инициатива на гражданско сдружение „Епископ Йосип Щросмайер“ и със съдействие на Столична община е възстановен неговият гроб.
== Външни препратки ==
{{Уикиизточник автор|Христо Смирненски}}
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Христо+Смирненски&type=AllFields От и за Христо Смирненски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://slovo.bg/smirnenski/ Творби на Христо Смирненски в „Словото“]
* [http://liternet.bg/library/bl/s/hrsmir.htm Творби на Христо Смирненски в LiterNet]
* [http://litclub.com/library/bg/smirnenski/index.htm Творби на Христо Смирненски в „Литературен клуб“]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1333 „Да бъде ден“], първото издание на стихосбирката, София, 1922 г.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1346 „Зимни вечери“], първото издание, София, 1924 г.
* [http://liternet.bg/library/about/s/hsmirnenski.htm Критика за Христо Смирненски в LiterNet]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1536 „Спомени за Христо Смирненски“], София, 1950 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1718 „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“], София, 1918 година
*[http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=11&cpos=709000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Христо Смирненски и критически текстове за него], проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“
== Източници ==
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovo.bg/showbio.php3?ID=50 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]]. ''
== Бележки ==
<references />
| |||