|
}} }}
'''Христо Димитров Измирлиев''' с псевдоним '''Христо СтриптизьорскиСмирненски''' е [[българи|български]] [[поет]] и стриптизьор . Основна тема в творчеството му е [[социална справедливост|дасоциалната несправедливост]]<ref>Александър лапаПанов, пишки][https://web.archive.org/web/20070322202224/http://slovo.bg/litforum/index.php?ar=340 Поезията на Смирненски и митът за сътворението на света], в. Литературен форум, бр. 28, 24 септември 2002</ref>.
== БиографияXDБиография ==
Христо Смирненски е роден на 17 септември 18691898 година в град [[Кукуш]]<nowiki/>ка, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на [[Димитър Христов Измирлиев]]. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, лечението му се забавя, заради Деветоюнския преврат и малко след това умира. Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически.
=== Детство и юношество ===
Семейството на Христо Смирненски участва дейно в църковните изнасилванетоборби на малкимакедонските момиченцабългари. Баща му Димитър Измирлиев е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]],<ref name="Спомени сборник">{{cite book |title= Спомени за Христо Смирненски |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1955 |publisher= Институт за литература към Българската академия на науките |location= София |isbn= |pages= 298 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> а дядо му [[Анастас Кръстев]] е виден български духовник, участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]], български екзархийски наместник в Кукуш.<ref>{{cite book |title= Избрани произведение. Студии |last= Караславов |first=Георги |authorlink=Георги Караславов |coauthors= |year=1979 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref> Негов пръв братовчед е българският комунист [[Петър Хаджиделев]].<ref>Смирненски, Христо, Пантелей Зарев, Елена Димитрова. Събрани съчинения, том 4, Български писател, 1960, стр. 646.</ref> [[Туше Делииванов]], близък техен роднина, пише:
{{цитат|Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 367. ISBN 954321056X</ref>}}
|
