|
На 7-та сесия на Комитета за световно наследство към [[ЮНЕСКО]], проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от [[14 век]] – [[19 век]], а в музея – много старинни предмети, като черковна [[утвар]], жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св. Йоан Рилски, включващ църквата „Успение на Св. Йоан Рилски“ и постницата Св. Йоан Рилски; Скитът „Свети Лука“, включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът „Орлица“Орлица с църквата „Свети„[[Св. св. Петър и Павел“Павел (Орлица)|Св. св. Петър и Павел]]“; и църквата „Успение„[[Успение Богородично (Пчелино)|Успение Богородично“Богородично]]“ са обявени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът „Пчелино“Пчелино – за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение („Държавен вестник“, бр.73 от 1992 г.)
== Манастирски сгради ==
Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от [[Никола Образописов]] – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата).
=== Метох „Пчелина“Пчелино с църквата „Успение Богородично“ ===
{{основна|Пчелина (метох)|Успение Богородично (Пчелина)}}
[[Файл:Icon in Pchelina from Makarios A.jpg|мини|250п|Икона в метох ПчелинаПчелино с църквата „Успение Богородично“ в Рилския манастир от [[Макарий Галатищки]].]]
Рилският метох ПчелинаПчелино се намира на около 4 km също югозападно манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената през 80-те години на 18 в. еднокорабна едноапсидна църква „Успение Богородично“. Градежът е от камъни, споени с кал, таванът и иконостасът са дъсчени.
Ктитори на църквата са Босненскиятбосненският митрополит Серафим и йеромонах Севастиан Рилски (техните ктиторски портрети се намират върху западната стена в наоса, вляво от вратата), а стенописите са дело на банския зограф Димитър Молеров, завършени, съгласно запазен ктиторки надпис, през март 1834 г. Интерес представлява многофигурната сцена на Страшния съд, разположена по цялата западна стена в преддверието на храма.
Царският ред икони, изписани през 1789 г. от Макарий от ГалатистаГалатища – св. Йоан Рилски, Успение Богородично, Богородица Пантанаса, св. Георги, св. Йоан Кръстител и Христос Пантократор, понастоящем се съхранява в Иконната галерия на Рилския манастир.<ref>[http://www.rilskimanastir.org/bg/postnitci-i-metosi/metokh-pchelino/ Официален сайт] на Рилския манастир</ref> Ктитор на тези икони е архимандрит Игнатий, който трябва да се различава от изобразения като дарител, монах със същото име в църквата при постницата „Св. Лука“ (1799 г.).
== Туризъм ==
|
