Свети Лука (Рилски манастир): Разлика между версии

| време на изграждане = 1789 - – 1799 г.

'''„Свети апостол и евангелист Лука“''' е [[Българско възраждане|възрожденска]] православна църква при постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български [[Рилски манастир]].<ref name="Свети места">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://svetimesta.com/Revival-churches/Комплекс%D020на%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B020постницата-%D0%A1%D0%B2Св.%20%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B020Лука | заглавие = Комплекс на постницата „Свети Лука“ - – Рилски манастир | достъп_дата = 13 септември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Свети места | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Рилски манастир">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rilskimanastir.org/bg/postnitci-i-metosi/postnitca-sv-apostol-i-evangelist-luka/ | заглавие = Постница „Св. апостол и евангелист Лука”Лука“ | достъп_дата = 13 септември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Рилски манастир | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

Църквата е изградена и изписана между 1789 и 1799 година. Ктитор на сградата е монахът хаджи Игнатий от Ески Заара и храмът е завършен е по времето на игумен йеромонах [[Герасим II Рилски|Герасим]]. Построена е според легендите в памет на племенника на [[Иван Рилски]] Лука , който млад се установява в Рила под духовното ръководство на чичо си. На мястото, на което е изградена постницата Лука бил ухапан от отровна змия и починал.<ref name="Рилски манастир"/>

В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс и предверие, иззидана с камък и хоросан за спойка<ref name="Рилски манастир"/> и покрита с керемиди. Вътрешните размери на храма са 3 m широчина и 3 m височина, 9,5 m дължина на олтара с апсидата и наоса, 4,8 m дължина на нартекса. Стените са дебели 0,8 - – 0,95 m.<ref name="Свети места"/>

Стенописите в апсидата на олтара са дело на видния бански майстор [[Тома Вишанов]] - – основател на [[Банска художествена школа|Банската художествена школа]], изписал цялостно и съседната църква „[[Покров Богородичен (Рилски манастир)|Покров Богородичен]]“.<ref name="Рилски манастир"/> Изписан е Христос в тържествена поза и църковните отци отдолу.<ref name="Свети места"/>

Останалите стенописи са на самоковския майстор [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]] - – основоположник пък на [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]].<ref name="Рилски манастир"/> В проскомидията е Иисус Христос в гроба. На свода в олтарното пространство е Ширшая небес, вляво долу е групата Кто ти спасе ризу раздра. На свода в наоса в кръгове са Христос Спасител Помазаник и Вседържител и Йоан Предтеча, а на свода в нартекса - – Христос Вседържител. На стените има две зони светци, между тях са Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Гавриил Лесновски, Теодор Студит, ктиторът монах Игнатий от Ески Заара. В притвора е Страшният съд.<ref name="Свети места"/>