Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 2x кавички, 10 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor)
| подпис = Franz_Schubert_Signature.svg
}}
'''Франц Петер Шуберт''' ({{lang|de|Franz Peter Schubert}}) е [[Австрия|австрийски]] композитор от късната класическа и ранната романтична епоха, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на [[Романтизъм|романтизма]] в музиката. Въпреки краткия си живот той оставя след себе си огромно музикално наследство, включващо светски вокални творби, седем цялостни [[симфония|симфонии]], църковна музика, [[опера|опери]] и [[камерна музика]].
 
Докато музиката на Шуберт приживе е ограничена до сравнително малък кръг почитатели във [[Виена]], интересът към творчеството му значително нараства през десетилетията след смъртта му. [[Феликс Менделсон]], [[Робърт Шуман]], [[Франц Лист]], [[Йоханес Брамс]] и други композитори от XIX-ти век откриват и популяризират неговите творби. Днес Шуберт е класиран сред най-големите световни композитори, а музиката му продължава да е популярна.
В края на 1813 г. Шуберт напуска Стадконвикт и се връща у дома за обучение като учител в Нормандската Света Анна. През 1814 г. той постъпва в училището на баща си като учител на най-малките ученици. Повече от две години младият Шуберт издържа на монотонна тежка работа<ref name="Duncan" />. Той продължава да взема частни уроци по композиция от Салиери, който дава на Шуберт реална техническа подготовка, преди да се разделят през 1817 г.
 
През 1814 г. Шуберт среща младото сопрано Тереза ​​Гроб, дъщеря на местен производител на [[коприна]], и написва няколко богослужебни произведения (включително „Salve Regina“ и „Tantum Ergo“) за нея; тя също така е солистка в премиерата на неговата Маса № 1 (D. 105) през септември 1814 г.<ref>Benedikt, Erich. "Notizen„Notizen zu Schuberts Messen. Mit neuem Uraufführungsdatum der Messe in F-Dur"Dur“, Österreichische Musikzeitschrift 52, 1–2/1997, p. 64</ref> Шуберт иска да се ожени за нея, но е възпрепятстван от суровия закон за съгласие за брак от 1815 г., който изисква младоженецът да покаже, че има средства за издръжка на семейство. През ноември 1816 г., след като не успява да получи музикален пост в Лайбах (сега [[Любляна]], [[Словения]]), Шуберт изпраща на брата на Гроб, Хайнрих, колекция от песни, запазени от семейството през ХХ век<ref name="N">Newbould, Brian (1999). Schubert: The Music and the Man. University of California Press. ISBN 0-520-21957-0.</ref>.
 
Една от най-плодотворните години на Шуберт е 1815 г. Той композира над 20 000 музикални произведения, повече от половината от които са за [[оркестър]], включително девет църковни произведения (въпреки че са агностични), [[симфония]] и други. През тази година той се запознава и с Анселм Хютенбренер и Франц фон Шобер, които ще останат негови приятели през целия му живот. Друг приятел, Йохан Майрофер, му е представен от Спаун през 1815 г.<ref>Gramit, David (1997). "Music„Music, cultivation, and identity in Schubert's circle"circle“. In Gibbs, Christopher H. (ed.). The Cambridge Companion to Schubert. Cambridge Companions to Music. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-48424-4.</ref>
 
През цялата 1815 г. Шуберт живее с баща си у дома. Майка му умира през 1812 г. Продължава да преподава в училището и да дава частни музикални уроци, печелейки достатъчно пари за основните си нужди, включително дрехи, ръкописна хартия, химикалки и мастило, но с малко или почти никакви пари, останали за лукс. Спаун добре осъзнава, че Шуберт е недоволен от живота си в училището и се грижи за развитието на Шуберт в интелектуално и музикално отношение. През май 1816 г. Спаун се премества от апартамента си в Ландскронгасе (във вътрешния град) в нов дом в предградието Ландщрасе; едно от първите неща, които прави, след като се настанява в новия дом, е да покани Шуберт да прекара няколко дни с него. Това вероятно е първото посещение на Шуберт извън дома или училището.
 
Шуберт е нещастен през годините си като учител и вероятно показва ранни признаци на [[депресия]] и най-вероятно страда от [[циклотимия]] през целия си живот.
Значителни промени настъпват през 1816 г. Шобер, ученик от добро семейство и в добро материално състояние, кани Шуберт да се настани при него в къщата на майка му. Предложението е особено подходящо, тъй като Шуберт току-що е направил неуспешна молба за поста [[капелмайстор]] в Лайбах и е решил да не възобновява преподавателските си задължения в училището на баща си. До края на годината той остава гост в квартирата на Шобер<ref name="McKay" />. За известно време се опитва да увеличи ресурсите на домакинството, като дава уроци по музика, но скоро ги изоставя и се посвещава на композицията. „Композирам всяка сутрин и когато едното парче е готово, започвам друго.“ През тази година той се фокусира върху оркестровите и хоровите творби. Голяма част остават непубликувани, но [[ръкопис]]и и копия са разпространени сред приятели и почитатели<ref name="Gibbs">Gibbs, Christopher H. (2000). The Life of Schubert. Cambridge University Press. ISBN 0-521-59512-6.</ref>.
 
В началото на 1817 г. Шобер запознава Шуберт с Йохан Михаел Фогл, виден [[баритон]], с двайсет години по-възрастен от Шуберт. Фогл, за когото Шуберт пише много песни, става един от основните привърженици на Шуберт и го въвежда във виенските музикални среди. Шуберт се среща и с Йосиф Хютенбренер (брат на Анселм), който също изиграва роля в промотирането на музиката му. увеличаващият се кръг от приятели и музиканти стават отговорни за популяризирането, събирането и след смъртта му, запазването на творчеството му.
 
В края на 1817 г. бащата на Шуберт придобива нова длъжност в училище в Росау, недалеч от Лихентал. Шуберт се присъединява отново към баща си и с неохота поема учителските задължения там. В началото на 1818 г. започва да печели повече внимание в пресата и първото публично изпълнение на светска творба, увертюра, изпълнена през февруари 1818 г., получава похвала от пресата във Виена и в чужбина<ref name="Gibbs" />.
Шуберт прекарва лятото на 1818 г. като учител по музика в семейството на граф Йохан Карл Естерхази в техния замък в Зселиз (сега Желиезовце, Словакия). Заплащането е сравнително добро, а задълженията му да преподава пиано и пеене на двете дъщери са сравнително леки, което му позволява да композира.
 
В началото на 1820 г. Шуберт е част от тесен кръг от художници, поети и студенти, които провеждат социални събирания, станали известни като Шубертиади. Много от тях се състояват в големия апартамент на Игназ фон Сонлейтнер в Гунделхоф. Тесният кръг от приятели, с които Шуберт се обгражда, претърпява удар в началото на 1820 г. Шуберт и четирима негови приятели са арестувани от австрийската полиция, която след [[Френската революция]] и [[Наполеоновите войни]] е нащрек срещу революционни дейности и подозрителна към всяко събиране на младежи или студенти. Един от приятелите на Шуберт, Йохан Сен, е осъден, затворен в продължение на година и след това за постоянно му е забранено да влиза във Виена. Останалите четирима, включително Шуберт, са „строго порицани“, отчасти за „обида срещу длъжностни лица с използване на срамен език“<ref name="Gibbs" />. Докато Шуберт никога повече не се вижда със Сен, той поставя някои от неговите [[стихотворения]] в музика.
 
=== Музикална зрялост ===
[[Файл:Hohenems-franz-schubert-museum_05.jpg|мини|ляво|Франц Шуберт]]
Композициите от 1819 и 1820 г. показват значителен напредък в развитието и зрелостта на стила му. През 1820 г. са поставени две от оперите на Шуберт: „Братята близнаци“ (''Die Zwillingsbrüder'') (D. 647) се появява в театър Кернтнертор на 14 юни, а „Магическата арфа“ (''Die Zauberharfe'') (D. 644) се появява във Виенския театър на 21 август<ref name="Austin">Austin, George Lowell (1873). The Life of Franz Schubert. Shepard and Gill. ISBN 0-404-12856-4. OCLC 4450950.</ref>. Дотук по-големите му композиции (с изключение на масите му) са ограничени до самодейния оркестър в Гунделхоф, общество, което се разраства от квартетите в дома му. Сега той започва да заема по-видна позиция, обръщайки се към по-широка общественост. Издателствата обаче остават далечни, като Антон Диабели се колебае дали да отпечата някои негови произведения по поръчка. Първите седем опуса (всички песни) се появяват при тези условия; след това комисионните спират и той започва да получава авторски лицензионни възнаграждения. Ситуацията се подобрявaподобрява донякъде през март 1821 г., когато Фогл изпълнява песента „[[Горски цар (балада)|Горски цар]]“ („''Der Erlkönig''“) (D. 328) на концерт, който е изключително добре приет.
 
Франц Шуберт посещава [[Унгария]], където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През [[1819]] г., [[1823]] г. и [[1825]] г. посещава Горна Австрия и [[Грац]]. Песните му стават много известни в австрийското общество.
Продукцията на двете опери насочва вниманието на Шуберт повече от всякога в посока към [[сцена]]та, където поради различни причини той е почти напълно неуспешен. Като цяло се заема с двадесет сценични проекта, всеки от които провал, които бързо са забравени. През 1822 г. „Алфонсо и Естрела“ е отказана, отчасти поради [[либрето]]то (написано от приятеля на Шуберт, Франц фон Шобер)<ref>Newbould, Brian (1999). Schubert: The Music and the Man. University of California Press. ISBN 0-520-21957-0.</ref>. През 1823 г. операта „Фиерабрас“ (D 796) е отхвърлена: Доменико Барбая, импресарио на придворните театри, до голяма степен губи интерес към новата немска опера поради популярността на [[Росини]] и италианския оперен стил, както и провала на „Ерианте“ на [[Карл Мария фон Вебер]]. „Конспираторите“ (D 787) е забранен от цензурата (очевидно въз основа на заглавието си), и „Розамунде, Фюрстин фон Зиперн“ (D 797) е оттеглена след две представления, поради лошото качество на [[пиеса]]та.
 
Въпреки оперните му провали, репутацията на Шуберт непрекъснато нараства на други фронтове. Броят на изпълненията на неговата музика нараства забележително. Тези изпълнения помагат на репутацията на Шуберт да нарасне бързо сред членовете на Гезелшафт и да утвърди името му. Някои от членовете, най-вече Игназ фон Сонлейтнер и неговият син Леополд фон Сонлейтнер, оказват значително влияние върху делата на обществото и в резултат на това и нарастващата репутация на Шуберт. Неговите творби са включени в три основни концерта на Гезелшафт през 1821 г. През април се изпълнява един от неговите квартети за мъжки глас, а през ноември неговата увертюра в ми минор (D. 648) получава първото си публично изпълнение.
 
През 1822 г. Шуберт се запознава и с Вебер, и с [[Бетховен]], но и в двата случая не се стигна до сътрудничество. На смъртното си легло се казва, че Бетховен разглежда някои от произведенията на младия мъж и възкликва: „Наистина, искрата на божествения гений пребивава в този Шуберт!“ Той също така прогнозира, че Шуберт „ще направи страхотна сензация в света“ и изразява съжаление, че не се е запознал с него по-рано.
=== Последни години и шедьоври ===
{{раздел-мъниче}}
Последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува.
 
=== Болест и смърт ===
В разгара на тази творческа дейност здравето му се влошава. Към края на 1820 г. здравето на Шуберт се влошава значително и той доверява на някои приятели, че се страхува, че е близо до смъртта. В края на лятото на 1828 г. композиторът посещава лекаря Ернст Рина, който може би потвърждава подозренията на Шуберт, че е болен отвъд лечение и вероятно скоро ще умре<ref name="N" />. Някои от симптомите му съвпадат със симптомите на отравяне с [[живак]] (живакът тогава е често срещано лечение на [[сифилис]], което отново подсказва, че Шуберт страда от него)<ref name="Gibbs" />. В началото на ноември той отново се разболява, изпитвайки [[главоболие]], [[треска]], подути стави и повръщане. По принцип той не може да задържа твърда храна и състоянието му се влошава. Пет дни преди смъртта на Шуберт неговият приятел, цигуларят Карл Холц и неговият струнен квартет го посещават, за да свирят за него. Последното музикално произведение, което той иска да чуе е струнният квартет № 14 на Бетховен в С минор, опус 131.
 
Шуберт умира във Виена, на 31 години, на 19 ноември 1828 г. в апартамента на брат си Фердинанд. Причината за смъртта му е официално диагностицирана като [[коремен тиф]], въпреки че са предложени други теории, включително третичния стадий на сифилис. Шуберт е погребан близо до Бетховен, на когото той се възхищава през целия си живот, по собствено желание, в селското гробище във [[Веринг]], Виена<ref name="Duncan" />. Той служи като факлоносец на погребението на Бетховен, година преди собствената си смърт.
 
През 1872 г. във Виена в Щадпарк е издигнат мемориал на Франц Шуберт. През 1888 г. гробовете на Шуберт и Бетховен са преместени до тези на [[Йохан Щраус]] и [[Йоханес Брамс]]. Гробището във Веринг е превърнато в парк през 1925 г., наречен парк Шуберт, а предишното му гробно място е белязано с бюст. [[Епитафия]]та, написана от неговия приятел, поетът Франц Грилпарзер, гласи: ''Die Tonkunst begrub hier einen reichen Besitz, aber noch viel schönere Hoffnungen'' („Изкуството на музиката тук е погребало ценно съкровище, но все пак далеч по-справедливи надежди“).