Уикипедия

Комитопули: Разлика между версии

Статия Беседа

Комитопули (редактиране)

Версия от 09:36, 14 септември 2019

4660 bytes added ,  преди 2 години
копирам от Никола (комит)
No edit summary
(копирам от Никола (комит))
 
'''Комитопули''' (на византийски гръцки: ''Κομητόπουλοι'', ''Komitopuloï'' или ''Komitopuli'', от [[гръцки език|гръцкото]] ''κομιτοπούλος'' – син на комита) са наречени синовете на управителя на [[комитат]] (област) Средец, българският болярин [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]].
 
== Произход ==
Произходът на комит Никола е предмет на спорове. Теза, популярна най-вече в европейската византология, застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронист [[Стефан Таронски]], че братята Комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.<ref>''The New Cambridge Medieval History'', Cambridge University Press, 2005, ISBN 0521364477, Vol. III, pp. 584 – 585. Виж: Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. Също в: Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965.</ref> Широкото разпространение на името на майката Рипсимия сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход. Съществува и схващане, че те произлизат от славянското племе [[берзити]] (бърсяци), населявало днешна Македония.<ref name="koi">Преглед на тезите за произхода на Никола вж. в [[Никола Благоев|''Благоев'', Н.]], Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 21 – 27; ''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 294; ''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 66 – 68, 89 – 90 (бел. 112, 116)</ref> В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе. Съществуват и хипотези за прабългарски корени на комитопулите,<ref name="koi"/> като някои историци допускат родствена връзка между комита и владетелите от [[Преслав]].<ref>''Благоев'', Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 18; ''Благоева'', Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94 </ref> Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е [[Битолски надпис|Битолският надпис]], в който неговият внук, цар [[Иван Владислав]], се определя сам като „българин по род“.<ref>Подбрани извори за българската история, Том II, с. 128; ''Андреев'', ''Кой кой е в Средновековна България'', с. 294</ref>
 
== Семейно владение ==
СемейнитеСпорен е въпросът коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец,<ref>''Златарски'', В., ''История на българската държава през средните векове'', т. I, ч. 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html с. 608 – 609] (изтеглено на 12.12.2007)</ref> а други сочат района около [[Охридското езеро]] и [[Преспанско езеро|Преспанските езера]].<ref>''Андреев'', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., ''Кой кой е в Средновековна България'', София 1995, с. 293</ref><ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 63 – 65</ref> Според друга теория семейните владения на [[комит Никола]] са се намирали в областта [[Разметаница]] – източно от [[Велбъжд]], днес – Кюстендил, а седалището му в [[Царичина (местност)]]. Именно там е обезглавен от [[Самуил]] неговия по-голям брат – [[Аарон (комитопул)]], който единствен сред братята – синове на комит Никола преживява преломното време на завоюването от [[Йоан I Цимиски]] на Дунавска България. <ref>{{cite book |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 344 – 349 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref>
 
Синовете на Никола (като майка им Рипсимия) носят [[Стар завет|старозаветни библейски имена]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/9610571“.