Георги Маниак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
The captive Maniakes is brought to Constantinople.jpg |
факт |
||
Ред 48:
Георги Маниак е освободен от затвора едва след смъртта наимператор Михаил IV. [[Въстание на Петър Делян|По време на въстанието в България]] той се намира в тъмница. По това време (1042) положението на [[византийци]]те в Южна Италия е катастрофално - ломбардийските бунтовници, подкрепяни от норманите, завземат от византийска власт последните владения на империята в [[Апулия]], с изключение на "токчето на ботуша" на [[Апенини]]те и град [[Трани]]. Маниак е назначен на длъжност [[катепан]] (управител) на Южна Италия, като са му дадени в разположение свежи сили с цел ново отвоюване за империята на тези предходни византийски земи. През лятото на 1042 г., Георги Маниак при условията на безпрецедентна жестокост към противниците си, отвоюва за империята по-голямата част Апулия, като същевременно за пореден път става жертва на придворна интрига според византийските хроники.
{{факт|По време на военния поход на Маниак в Южна Италия, неговата съпруга била прелъстена от [[Роман Склир]], брат на всемогъщата любовница на [[Константин IX Мономах]]. Склир, желаейки да погуби Маниак поради страх последния да не го убие заедно със съпругата си, го наклеветява пред императора, и последния вика Маниак в Константинопол. Маниак, опарил се вече веднъж в подобна ситуация, отказва да изпълни императорската заповед, и при вестта за отзоваването си, се провъзгласява за император и заедно с командваната от него армия преминава на Балканите. Преди отпътуването си за Балканите, Георги Маниак реже в знак на възмущение ушите и носа на назначения от императора на негово място нов катепан на Италия, след което му ги пълни в устата с говежда тор. По пътя за Солун Георги Маниак разбива една армия на Константин IX при [[Острово (дем Воден)|Острово]] в Македония, но сам умира в сражението (1043).|2019|9|14}}
== Следи от историята ==
[[Файл:First tomb of St Lucy.jpg|270px|мини|Дупката в стената на църквата "Света Лучия" в Сиракуза, през която Георги Маниак отмъква мощите на покровителката на града]]
{{факт|В историята на Сицилия отпреди хилядолетие се е запазил спомена за Маниак като крадец на [[мощи]]те на [[Света Лучия]] – покровителката на Сиракуза. Според местното предание, до днес е останала една дупка в стената на сицилийските катакомби от Маниак, посредством която византийския пълководец се добрал до мощите и ги изпратил в Константинопол на императора. Дупката в стената от Маниак се показва и до днес на туристите в Сиракуза.|2019|9|14}}
{{факт|Името Маниак днес носят в Сицилия пристанищната крепост на Сиракуза Кастело-Маниаче, както и един православен манастир до [[Бронте]], близо до [[Етна]], който е съграден в памет на една победа на Маниак над арабите. Манастирът е украсен пребогато от [[Кралство Сицилия|сицилианската кралица]] [[Маргарита Наварска]], и предаден във владение от краля на [[Кралство на двете Сицилии|двете Сицилии]] [[Фердинанд I]] на [[адмирал Нелсън]] през 1799 г.|2019|9|14}}
== Източници ==
| |||