Разлика между версии на „Списък с храмовете в София“

Редактиране на данните в колона Построяване, за да е възможно сортиране
м (Редактиране на годините за да е възможно сортиране)
(Редактиране на данните в колона Построяване, за да е възможно сортиране)
| Св. Княз Владимир || Параклис || Православие || кв. Илиенци, стадион „Локомотив“ || Действащ храм || г. || Един от новоосветените храмове в Софийска епархия (2001 – 2010): <ref>{{cite web|url=http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=sofia_diocese_temples.xml |title=Софийска епархия – Храмове |publisher=Bg-patriarshia.bg |date=29 март 2018 |accessdate=3 юни 2018}}</ref>
|-
| Св. Мария Магдалина || Църква || Православие || гр. Бухово|| Ндействащ храм || XVI16 в. – 1881 г. || Буховският манастирът е основан през ХVІ в.Днешната еднокорабна, едноапсидна, черква е изградена през 1881 г. върху основите на голяма трикорабна базилика, датирана към края на ІV, началото на V в. Към манастира принадлежи една жилищна сграда, в границите му се забелязват останки от стари постройки. <ref>[http://www.svetimesta.com/Манастири/Буховски%20манастир%20-%20Св.%20Мария%20Магдалена Буховски манастир „Св. Мария Магдалена“]</ref> ||
|-
| Св. Мина || Църква || Православие || кв. Модерно Предградие, ул. „Старата Църква“ №28 || Действащ храм || 1938 г. || Храмът е основно ремонтиран през 2000 г. <ref>[http://www.svetimina.org/история История на Храм „Св. вмчк. Мина“ г.София, кв.Модерно предградие]</ref> ||
| [[Руска църква (София)|Св. Николай Чудотворец]] || Църква || Православие || бул. „Цар Освободител“ Nо 3 || Действащ храм || 1912 – 1914 г. || Построена е в московски стил по проект на руския архитект Преображенски <ref>{{cite web|url=http://podvorie-sofia.bg/o-hrame-2/o-hrame/ |title=История храма &#124; Храм свт. Николая Мирликийского |publisher=Podvorie-sofia.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Russian church Sofia.jpg|200px]]
|-
| Св. Николай Мирликийски || Параклис || Православие || Бизнес Център „Сердика“ || Действащ храм || през 21 век || <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_4128.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| [[Свети Николай (София)|Свети Николай Мирликийски]] || Църква || Православие || ул. „Цар Калоян“ № 8 || Действащ храм || 1263 -1950 г. || Старинната църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е един от най-старите храмове София.През средновековието (XIII век) севастократор Калоян издигнал резиденцията си върху основите на Дворцовия комплекс и изградил нова църква върху основите на ранно християнската. Оцелялата дотогава средновековна трикорабна базилика е напълно разрушена по време на бомбардировките на 30 март 1944 година. Днешната малка църква е изградена през 50-те години || [[Файл:St Nikolay Mirlikiyski1.jpg|200px]]
| Св. Пантелеймон || Църква || Православие || кв. Бояна, ул. „Десислава“ № 4|| Действащ храм || 1950 – 1952 г. || <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_34.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| [[Боянска църква|Св. Пантелеймон]] || Църква || Православие || кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ 3 || Недействащ храм || X10 – XIII13 – XIX19 в. || В боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон се различават няколко строителни етапа. През Х – ХІ в. е изградена малка кръстокуполна църква, обновена в ХІІ в. През ХІІІ в. към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него – малък параклис. В средата на ХІХ в. е достроено двуетажно преддверие „Св. Никола и св. Пантелеймон“. Църквата е действащ храм до 1954 г. Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното ѝ изписване (1259 г.) <ref>{{cite web|author=edesign.bg |url=https://historymuseum.org/bg/filial/bojanska-cyrkva/ |title=Боянска църква |publisher=Historymuseum.org |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Boyana Church 1.jpg|200px]]
|-
| [[Света Параскева (София)|Св. Параскева]] || Църква || Православие || ул. „Г. С. Раковски“ Nо 58 || Действащ храм || 1922 г. – 1930 г. (12.11.1922 г. – 06.04.1930 г.) || Архитект на храма е Антон Торньов. <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_38.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=http://stara-sofia.blogspot.com/2013/01/1.html |title=Блог Стара София: Храм „Св. Мъченица Параскева“, част 1 |publisher=Stara-sofia.blogspot.com |date=7 януари 2013 |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:St Paraskeva night.JPG|200px]]
| Св. прор. Илия || Църква || Православие || кв. Княжево, бул. „Цар Борис III“ № 357 || Действащ храм || 1888 г. – 1893 г. (20.07.1888 г. – 20.07.1893 г.) || На освещаването на храма от епископ Партений (впоследствие Софийски митрополит, †1918) присъства Стефан Стамболов. Така се превръща в един от малкото православни храмове в София след освобождението. <ref>{{cite web|url=http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=115712 |title=120 години от освещаването на храм ”Св. пророк Илия” – Княжево, София |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> В двора на храма, само на няколко метра от сградата на църквата, и до днес стои [[Бали ефенди тюрбе]] - на видния мюсюлмански духовник от ХVI век [[Бали ефенди]].<ref>{{cite web|url=https://synpress-classic.dveri.bg/14-2004/prorIlia.htm |title=Храмът 'Св. пророк Илия' в Княжево [Статии ЦВ&#93; |publisher=Synpress-classic.dveri.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Pam solder.jpg|200px]]
|-
| Св. прор. Илия|| Църква || Православие || кв. Илиенци, ул. „Петуния“|| Действащ храм || XIІ12 век или XVI16 век || От намерените артефакти наоколо, датирани от античността, дава основание да се предположи, че тук е имало езически храм. Част от тези останки може да се забележат в градежа на църквата. От първоначалния манастир е оцеляла само източната част на сегашната църква. В манастирсия храм са открити три слоя стенописи от различни периоди. Първоначалната украса на църквата е била направена още през 16 – 17 в. Вторият период от изографисването на църквата е последвал нейното разширяване в края на ХVІІ век. Третият слой стенописи е от 1832 година, както се чете от надпис в църквата. <ref>[http://www.svetimesta.com/Манастири/Илиенски%20манастир%20-%20Св.%20Пророк%20Илия Илиенски манастир „Св. Пророк Илия“]</ref> || [[Файл:Илиенски манастир Св. Илия 12 в.jpg|200px]]
|-
| Св. прор. Илия || Параклис || Православие || ул."Пиротска" №171А|| Действащ само на големи религиозни празници || 2001 г. || Параклисът в двора на ГД „Пожарна безопасност и спасяване“ носи името на светеца Гръмовник – Старозаветния пророк Илия, който според народните вярвания пази хората и тяхното стопанство от огнената стихия. Строежът на храма е извършен с доброволен труд и средства на служителите от главната дирекция. <ref>{{cite web|url=http://pojarna.com/bg/news/read/otbelqzvame_sveti_prorok_iliq_praznikyt_na_bylgarskite_pozharnikari_/ |title=Отбелязваме Свети Пророк Илия – празникът на българските пожарникари &#124; ПОЖАРНА – Информационен сайт на ГД ПБЗН |publisher=Pojarna.com |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
| Св. Теодор Стратилат || Църква || Православие || кв. Бенковски|| Действащ храм || 1846 г. || Предполага се, че в храма е служил дякон Игнатий (Васил Левски). <ref>{{cite web|url=https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/stolichen-hram-pazi-tajni-za-zhitieto-na-vasil-levski.html |title=Столичен храм пази тайни за житието на Васил Левски – bTV Новините |publisher=Btvnovinite.bg |date=17 юни 2016 |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| [[Орландовски манастир|Св. Три Светители]] || Манастир || Православие || кв. Орландовци, ул. Одеса 26. || Действащ храм || XIXпрез в19 век || Представлява комплекс от малки, едноетажни жилищни сгради и малка църква. <ref>{{cite web|url=http://www.bulgariamonasteries.com/orlandovski_manastir.html |title=Орландовски манастир „Свети Три Светители“ – квартал Орландовци – София |publisher=Bulgariamonasteries.com |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Orlandovtsi-monastery-church.jpg|200px]]
|-
| Св. Троица || Църква || Православие || кв. Разсадника, бул. „К. Величков“ № 28 || Действащ храм || 1927 – 1928 г. || Владишкият трон и царските двери са взети от храм „Св.Неделя“ след атентата през 1925 г. – с дърворезба. <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_45.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date=25 декември 1927 |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
| [[Свети Франциск от Асизи (София)|Св. Франциск от Асизи]] || Манастир || Католицизъм – източен обряд || ул. " " № || Действащ храм || 1899 г. || <ref>{{cite web|url=https://www.sofia.bg/web/tourism-in-sofia/temples-in-sofia/-/asset_publisher/dH7HbsirAfol/content/c-rkva-sveti-francisk-ot-asizi?inheritRedirect=false |title=Църква „Свети Франциск от Асизи“ – Храмове на религиите в София |publisher=Sofia BG |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек <ref>{{cite web|author=Proshek Brothers |url=http://www.proshek.com/en/ |title=Proshek Brothers |publisher=Proshek.com |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Sofia buildings TodorBozhinov (15).JPG|200px]]
|-
| Св. Цар Борис || Църква || Православие || кв. Овча купел, ул. „Феникс“, бл. 33|| Действащ храм || през 20 век || <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_6.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> Този храм е единствен за София, който носи името на св. цар Борис Покръстител. <ref>{{cite web|url=http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=21977 |title=Храмов празник в кв. „Овча купел“ |publisher=Bg-patriarshia.bg |date= |accessdate=3 юни 2018}}</ref> ||
|-
| Успение Богородично || Църква || Православие || ул. „Отечество“ №3 || Действащ храм || 1929 г. || <ref>{{cite web|url=http://www.hramove.bg/hramove/temple_54.html |title=Национален регистър на храмовете в България |publisher=Hramove.bg |date=28 август 1949 |accessdate=3 юни 2018}}</ref> || [[Файл:Church "Assumption of Mary", Hipodruma, Sofia, Bulgaria, Църква „Успение Богородично“ кв. Хиподрума,София, България.jpg|200px]]
133

редакции