Международно бюро за мир: Разлика между версии

През [[Втората световна война]] МБМ спира своята дейност и нейните авоари се управляват от швейцарските власти до 1950 г., когато е създаден официалният наследник '''Международен комитет за връзка на организациите за мир''' (''Comité de liaison international des organisations de paix, International Liaison Committee of Organisations for Peace''). През 1964 г. организацията е възстановена с предишното наименование, а Комитетът става частна фондация.

 

 

== Структура ==

 

Бюрото има 4 вида членство:

#* национални/международни мирни организаци;

#* регионални/локални мирни организации;

#* асоциирани организации, на които мирът е само една от целите им и искат да помогнат на работата на МБМ;

#* индивидуални членове.

 

Резултат от друга конференция става проектоконвенцията "За правото на отказ от военна служба", която е предоставена на Генералния секретар на ООН  и се обсъжда в комисията по правата на човека. Брошурата "Правото на отказ да убиваш" се появява през 1971 г. и получава широко разпространение.

Въпросът за правата на човека – необходимо условие за мира – се обсъжда нееднократно на конференциите, провеждани от МБМ и по-специално на Световния конгрес на миролюбивите сили, състоял се в Москва през 1973 г. Като не изпуска от погледа си проблема за разоръжаването, МБМ счита, че общественото мнение може да убеди правителствата да направят тази крачка.    

 

[[Категория:Носители на Нобелова награда за мир|*]]

[[Категория:Международни организации в Европа]]

[[Категория:Организации в Женева]]