Фашизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 93.123.43.204 (б.), към версия на Jingiby
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{национализъм}}
Мрасни фашисти самоубите се
 
'''Фашизмът''' ({{lang|it|на=от|fascismo}}) е [[Политически радикализъм|радикална]], [[Авторитаризъм|авторитарна]] и [[Национализъм|националистическа]] [[политическа идеология]].{{hrf|Girvin|1994|83}}{{hrf|Turner|1975|162}}{{hrf|Payne|1999|43}}{{hrf|Larsen|1980|424}}
 
Повлиян от [[Националсиндикализъм|националсиндикализма]], фашизмът възниква в [[Италия]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] като алтернатива на [[Либерализъм|либерализма]], [[Марксизъм|марксизма]], [[Анархизъм|анархизма]] и [[традиционен консерватизъм|традиционния консерватизъм]]. В традиционния [[политически спектър]] фашизмът най-често е причисляван към [[Крайнодясна политика|крайната десница]], но някои изследователи оспорват коректността на тази класификация.{{hrf|Griffin|1995|8, 307}}{{hrf|Kallis|2003|71}}
 
Фашистите определят Първата световна война като [[революция]], довела до коренни промени в същността на войната, обществото, държавата и техниката – [[тотална война|тоталната война]] и масовата мобилизация на цялото общество разрушават границата между цивилни и военни, в резултат на което се появява „военно гражданство“, чрез което всички граждани са въвлечени във военните усилия.{{hrf|Blamires|2006|140 – 141, 670}}{{hrf|Mann|2004|65}} Войната довежда до създаването на силна държава, способна да мобилизира милиони на фронтовата линия и във военната икономика и придобила безпрецедентни възможности за намеса в живота на гражданите.{{hrf|Blamires|2006|140 – 141, 670}}{{hrf|Mann|2004|65}} Според фашистите това е направило [[либерална демокрация|либералната демокрация]] излишна – те смятат тоталната мобилизация на обществото в [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[Еднопартийна система|еднопартийна]] държава за задължителна в подготовката за въоръжен конфликт. За да изпълнява ефективно функциите си такава тоталитарна държава трябва да бъде ръководена от силен лидер и военизирано правителство.{{hrf|Horne|2002|237 – 239}} Фашизмът не приема, че насилието само по себе си е нежелателно и гледа на политическото насилие, войната и империализма като на средства за постигане на национално обновление.{{hrf|Grčić|2000|120}}{{hrf|Griffin|2004|185}}{{hrf|Spielvogel|2012|935}}
 
Фашистите се застъпват за [[смесена икономика]], чиято основна цел е постигането на [[автаркия]] чрез [[Протекционизъм|протекционистична]] и интервенционистична икономическа политика.{{hrf|Blamires|2006|188 – 189}} След [[Втора световна война|Втората световна война]] малко организации открито се определят като фашистки и наименованието често се използва пейоративно за политически опоненти. Крайнодесните партии с идеологическа близост или исторически корени във фашистките движения от XX век обикновено се описват като [[Неофашизъм|неофашистки]].{{hrf|Enciclopedia Italiana|2014}}
 
== Наименование ==
{{основна|Фасции}}
 
[[Файл:National Fascist Party logo.svg|мини|Фасции в емблемата на [[Национална фашистка партия|Националната фашистка партия]] в Италия]]
 
Италианската дума ''fascismo'' е производна на „фашо“ (''fascio''), сноп слама, която от своя страна произлиза от латинското ''fasces'' („[[фасции]]“).{{hrf|Туртуриков|2003|240 – 241}}{{hrf|Merriam-Webster|2013}}{{hrf|Falasca-Zamponi|2000|95}} Фасциите представляват сноп пръчки около [[брадва]], [[Древен Рим|древноримски]] символ на властта на гражданските магистрати.{{hrf|Туртуриков|2003|240 – 241}}{{hrf|Johnston|2013}}{{hrf|Watkins|2013}}
 
Името „фашо“ се използва от края на XIX век от различни политически организации в Италия, подобни на [[гилдия|гилдии]] или [[синдикат]]и и имащи различна идеология, най-често лява. Една от тези организации, основана през 1919 година от Бенито Мусолини, става основа на [[Национална фашистка партия|Националната фашистка партия]]. Фасциите символизират сила чрез единство – отделната пръчка се чупи лесно, докато снопът е труден за чупене.{{hrf|Doordan|1995|}}
 
== Основни принципи ==
[[Файл:Benito Mussolini and Adolf Hitler.jpg|мини|220px|[[Бенито Мусолини]] и [[Адолф Хитлер]]]]
 
Фашистите изповядват идеята за [[еднопартийна държава]]{{hrf|De Grand|2004|28}} и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, [[Витализъм|витални]] и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.{{hrf|Hawkins|1997|285}} Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение.{{hrf|Kent|1998|69}} Те са противници на [[класов конфликт|класовия конфликт]] и обвиняват [[капитализъм|капиталистическите]] [[либерална демокрация|либерални демокрации]] в създаването на такива конфликти, а [[комунизъм|комунистите]] – в експлоатирането им.{{hrf|Welch|1999|57}} Фашистите отхвърлят [[индивидуализъм|индивидуализма]] и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства.{{hrf|Grant|2003|63}} Много фашистки лидери са твърдели, че подкрепят „трети път“ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм.{{hrf|Davies|2002|146}}{{hrf|Heywood|2000|78}} Това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от [[Бенито Мусолини|Мусолини]]).{{hrf|Rao|2006|215}} Някои наричат това [[корпоратизъм]]<ref>Така напр. петте основни теми на фашизма, посочени от Ноел О'Съливан, са: корпоратизмът, революцията, лидерският принцип, месианската вяра и автаркията. В ''The Fascism Reader'' от Аристотел А. Калис (Aristotle A. Kallis): „1. Корпоратизъм. Най-важното твърдение на фашизма е, че той сам може да предложи съзидателната перспектива на „третия път“ между капитализма и социализма. В „Моята борба“ Хитлер говори ентусиазирано за 'корпоративната идея на национал-социализма' като за това, което евентуално „ще заеме мястото на пагубните класови борби“; в същото време в типично екстравагантен стил Мусолини декларира, че „корпоративната система е предопределена да стане цивилизацията на двадесетия век.“</ref>, докато други не използват този термин за описание на фашистката икономическа система.{{hrf|Wiarda|1996|7}}
 
След победата над [[Страни от Оста|Страните от Оста]] през [[Втора световна война|Втората световна война]] и публичността около зверствата, извършени през време управлението на фашистките правителства, терминът ''[[Фашист (епитет)|фашист]]'' започва да се използва като [[пейоратив]]на дума.{{hrf|Gregor|2005|4}}
 
== Определение, разпространение, поддръжници ==