Бетон: Разлика между версии

м
редакция без резюме
(редакция, изт.)
мРедакция без резюме
{{Основна|Портландцимент}}
 
Свързващо вещество (портландцимент) – класификацията и техническите изисквания към портландцимента са разгледани в БДС EN 197- – 1. В зависимост от якостта на натиск циментите се разделят на класове – 32.5, 42.5, и 52.5, като числото показва якостта на натиск на цимента на възраст 28 дни, определена по БДС EN 196- – 1. Според темповете на нарастване на якостта на [[натиск]] на портландцимента се различават два типа цименти – нормално втвърдяващи – означават се с „N“ и бързо втвърдяващи – с „R“. В зависимост от състава им различаваме чисти клинкерни цименти, означават се с CEM I, и цименти с минерални добавки CEM II (А или В). При CEM I съдържанието на портландциментов клинкер в състава на цимента е не по-малко от 95%, при CEM II A – от 80 до 95 %, а при CEM II B – от 65 до 80%. Минерални добавки са фино смлени неорганични материали – гранулирана доменна [[шлака]], пепели от ТЕЦ, млян [[варовик]], естествени [[пуцоланов цимент|пуцолани]], микросилициев [[прах]], печени глинести шисти. Най-често видът на цимента се избира в зависимост от условията на работа на строителната конструкция, за която е предназначен.
 
=== Чистота на водата за сместа ===
 
=== Химически добавки ===
За модифициране на свойствата на бетонната [[смес]] и втвърдения бетон се употребяват химични добавки. Това са вещества, които се влагат в малки количества в бетона (до 5% от масата на цимента) и обикновено се дозират в % от масата на цимента. [[Класификация]]та на химичните добавки е дадена в БДС EN 934- – 2<ref>[https://www.bds-bg.org/bg/bg/standard/?natstandard_document_id=58608 EN 934- – 2 на страницата на [[БИС]]]</ref> и е показана по-долу:
# Водонамаляващи химични добавки ([[пластификатор]]и) – предизвикват увеличаване на консистенцията (подвижността) на бетонната смес, без да се увеличава количеството на [[вода]]та за смесване, запазват консистенцията на сместа при намаляване на количеството на водата или предизвикват двата ефекта едновременно.
# Силноводонамаляващи химични добавки (суперпластификатори) – предизвикват силно увеличаване на консистенцията (подвижността) на бетонната смес без да се увеличава количеството на водата за смесване, запазват консистенцията на сместа при силно намаляване на количеството на водата или предизвикват двата ефекта едновременно.
#* среднозърнест бетон – d<sub>max</sub> от 20 до 40 mm – към момента това е най-масово използваният бетон
#* едрозърнест бетон – d<sub>max</sub> от 40 до 150 mm (бутобетон) – прилага се при изпълнение на големи по обем елементи, неармирани или с разредена армировка (например [[язовир]]ни стени).
# Според експлоатационните условия (при какви условия ще ги използваме) – по БДС EN 206- – 1/НА:2008
#* бетони от I група – намират се при условия на нормална въздушна среда (до 100 °С), не са в допир с вода и не са подложени на външни атмосферни влияния;
#* бетони от II група – намират се постоянно под вода при положителна температура
 
=== Класове ===
Клас по якост на [[натиск]] – отбелязва се с буквата „В“ и число след нея, показващо минималната характеристична якост на бетона в МРа ([[Паскал (единица)|мегапаскали]]). Под характеристична якост се разбира якост с обезпеченост 95%. Например „бетон клас В 20“ означава приблизително, че при проверка на якостта на натиск на бетона 95% от резултатите трябва да са по-високи от 20 МРа. Якостта на натиск на бетона се определя върху пробни тела – кубчета с ръб 150 mm, които отлежават при стандартни условия. Класът по якост на натиск на бетона се определя от проектанта – конструктор. По БДС 7268- – 83, различаваме следните класове бетон В5; B7.5; B10; B12.5; B15; B20; B25; В30; В35; В40; В45; В50; В55 и B60. Съгласно европейския стандарт (който е и български) БДС EN 206- – 1 класовете по якост на натиск на бетона се означават с „С“ и две [[числа]] след него – например С 20/25. Това означава, че минималната характеристична якост на бетона, определена върху пробни тела – цилиндри с диаметър на основата 150 mm и височина 300 mm, е 20 МРа, а минималната характеристична якост, определена върху кубчета с ръб 150 mm, е 25 МРа.
 
Аналогично се определят класове по якост на [[опън]]. Отбелязват се с Bt – Bt0.5; Bt1.0; Bt1.5; Bt2.0; Bt2.5; Bt3.0; Bt3.5 и Bt4.0. Якостта на опън на бетона има важно значение при конструкции и/или елементи, при които не трябва да се допуска образуване на пукнатини – [[резервоар]]и, [[тръбопровод]]и.
 
Класът на бетона по якост на опън при огъване се означава с Bf, по БДС EN 206- – 1/НА:2008 имаме класове от Bf 1.5 до Bf 6.0.<ref>[http://www.parkove.bg/upload-files/files/normativna%20baza/beton%20-%20bulgarski%20durjaven%20standart.pdf БДС EN 206- – 1]</ref> Якостта на опън при огъване на бетона е от значение при съоръжения от типа пътни настилки и самолетни писти.
 
Мразоустойчивост на бетона е способността му да запазва якостта си или да я променя до известни граници под действието на циклично замразяване и размразяване във водонапито състояние. В зависимост от мразоустойчивостта си бетоните също се разделят на класове, отбелязват се с F и число, посочващо броя на циклите замразяване и размразяване, при които якостта на [[натиск]] не се намалява с повече от 15%, а загубата на маса на пробните тела вследствие на обрушване от леда не надхвърля 5%. По стандарт класовете по мразоустойчивост са F50; F75; F100; F150; F200.