Разлика между версии на „Реселец“

65 байта изтрити ,  преди 5 месеца
редакция без резюме
| пощ-код = 5993
| тел-код = 06578
| сев-ширина = 43.233
| изт-дължина = 24.033
| площ = 32,598
}}
 
== История ==
Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14XIV век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село. С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“.
 
Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17XVII век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи.
 
В началото на 1951 година, по време на [[Колективизация в България|колективизацията]], жителите на селото организират подписка с искане да им се разреши да ожънат самостоятелно засетите частно ниви, но не им е разрешено да я представят пред земеделското министерство. Тогава те решават да разтурят създаденото малко преди това [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) и на 9 април нападат кошарите му и си връщат добитъка, като при инцидента е ранен местния милиционер. От [[Бяла Слатина]] са и 50 милиционери и лоялни към режима доброволци, които отново им взимат животните, но селяните получават разрешение за частната жътва. Двама души са осъдени на 10 години затвор, а смятаната за главен подбудител Цена Георгиева – на 15 години. Въпреки насилията 200 души отказват да оттеглят подадените заявления за напускане на ТКЗС.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 164 – 165}}</ref>
== Редовни събития ==
Храмовият празник на селото се чества на 6 май (Гергьовден), а съборът на село Реселец се състои всяка година на 7 май.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=36059 Единственият по рода си празник на водния лук. В края на септември или началото на октомври /петък/ мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук.]
* [http://bestbgtrips.com/bg/екопътека-тектонски-гребен-калето-с-реселец Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец]
 
== Бележки ==
<references />
 
{{Община Червен бряг}}