|
== Гражданската война и Възстановяването ==
=== Ръководство на военните действия ===
Войната е източник на много тревоги за президента и е отнемала почти цялото му време. Линкълн има обтегнати отношения с генерал [[Джордж МакКлеланМакклелан]] който става командващ на всички армии на Съюза в навечерието на срамната загуба в [[Първа битката при Бул Рън|Първата битката при Бул Рън]] и след оттеглянето на генерал [[Уинфийлд Скот]]. Линкълн е имал огромно желание да вземе дейно участие в планирането на военните операции, въпреки че му е липсвал какъвто и да било опит в това. Основните цели на Линкълн са били две – първо да защити столицата Вашингтон възможно най-добре и второ – да води агресивни военни действия, като по този начин задоволи общественото мнение и пресата на Севера за постигане на кратка война с бърза победа. МакКлеланМакклелан, възпитаник на [[Уест Пойнт]] и железопътен предприемач, призован отново в армията, има по-предпазлив подход. Той подготвя в продължение на няколко месеца Полуостровната кампания, която има за цел завладяването на Ричмънд чрез предвижването на Армията по Потомак чрез лодки до [[полуостров]]а между Джеймс и Йорк Ривър. Забавянето на МакКлеланМакклелан раздразва Линкълн, като към това се добавя настояването на МакКлеланМакклелан, че не са нужни повече части за защитата на Вашингтон. Линкълн настоява да се оставят някой части, които да гарантират сигурността на столицата, като това решение се сочи от МакКлеланМакклелан за основната причина за пълният провал на Полуостровната кампанията.
МакКлеланМакклелан, отдавнашен демократ, с консервативни възгледи, но едновременно с това и силно избухлив, е освободен като командващ на всички армии, след като изпраща писмо до Линкълн и му дава политически съвет да има по-предпазлив подход във военните действия. Това писмо раздразва радикалните републиканци, които притискат Линкълн да назначи републиканеца [[Джон Поуп]] за командващ на новата Армия на Вирджиния. Поуп се съобразява с желанието на Линкълн да атакува Ричмънд от север, като по този начин да осигури защита на столицата. Въпреки това, той претърпява оглушително поражение във Втората битка при Бул Рън – лятото на [[1862]] година. Това принуждава Армията на Потомак да бъде върната за втори път във Вашингтон, а Поуп е пратен на запад да се сражава с индианците.
Паникьосан от инвазията на генерала от Юга [[Робърт Лий]] в [[Мериленд]], Линкълн връща МакКлеланМакклелан на длъжността командващ всички армии около Вашингтон точно на време за [[битка при Антиетам|битката при Антиетам]] през септември 1862 година. Победата в тази битка дава възможност на Линкълн да подпише [[Прокламацията за освобождение]]. Линкълн отново освобождава МакКлеланМакклелан веднага след провеждането на изборите за Конгрес от 1862 година и назначава републиканеца [[Амброуз Бърнсайд]] да ръководи Армията на Потомак, който поема ангажимент да следва визията на Линкълн за агресивен подход срещу Ричмънд и генерал Лий. След като Бърнсайд е победен категорично в [[Битка при Фредериксбърг|битката при Фредериксбърг]], [[Джоузеф Хукър]] поема командването, но и той е сразен [[Битка при Чансълърсвил|при Чансълърсвил]] в май [[1863]] г. и също е освободен от поста.
След [[Битка при Гетисбърг|победата на Съюза]] при [[Гетисбърг]] и месеците на липса на активност от страна на [[Армия на Потомак|Армията на Потомак]], Линкълн взема съдбовното решение да назначи нов командващ на армиите – генерал [[Юлисис Грант]], който е недолюбван от хардлайнерите републиканци, понеже е демократ, но от друга страна има впечатляваща поредица от победи, включително [[Вискбърг]] и [[Чатанога]]. В реакция на критиката за назначаването на Грант, Линкълн казва: "Не мога да си позволя да не използвам този човек. Той воюва.“ Грант започва кървавата Кампания Оверланд през [[1864]] г. и използва стратегията „[[война на изтощение]]“, която се характеризира с големи загуби за Съюза в битките при Уилдернес и Колд Харбър, но и едновременно с това с пропорционално големи загуби за Конфедерацията. Агресивната тактика на Грант му позволява в края на краищата да удържи Лий при обсадата на Питърсбърг и като резултат Съюзът да превземе Ричмънд и това да доведе войната докрай през пролетта на [[1865]] г.
По време на войната Линкълн получава права, които никой друг президент до момента не е имал: обявява блокада; спира прилагането на [[habeas corpus]] – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда; разходва пари без предварителното одобрение на Конгреса; често хвърля в затвора без присъда хора обвинени в шпионство в полза на Юга. Някой историци твърдят, че политическите арести, заповядвани от Линкълн се простират до политическите върхове, включително и неуспялата заповед за арест на председателя на Върховния съд – Роджър Тени, но този случай остава неясен и противоречив.
Линкълн е единственият президент, който участва на избори по време на [[гражданска война]] – през 1864 г. Дългата война и издадената Декларация за еманципация донякъде накърняват шансовете му за успех и загубата изглежда вероятна пред лицето на кандидата на демократическата партия и бивш генерал Джордж МакКлеланМакклелан. Линкълн води кампанията си под Съюзническия флаг и подкрепен от републиканци и демократи. Завладяването от Съюза на Атланта от силите на Шърман през септември драматично променя изборните нагласи и Линкълн печели втори мандат.
=== Възстановяването ===
|
