Клеомброт (регент): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Клеомброт ''' ({{lang|grc|Κλεόμβροτος}}, Kleómbrotos) е [[спарта]]нски принц от рода на [[Агиди]] служил като [[регент]] през [[480 г. пр.н.е.|480]]-[[479 г. пр.н.е.]] Той е син на цар [[Анаксандрид II]], полубрат на [[Клеомен I]] и брат на [[Дорией]] и [[Леонид I]].
 
== Биография ==
Ред 11:
=== Регентство ===
 
След смъртта на Клеомен за цар е провъзгласен Леонид, който през 480 г. пр.н.е ръководи спартнците в [[Битка при Термопилите|битката]] срещу [[перси]]те при [[Термопили]]те, където загива. За нов цар е определен неговия син [[Плейстарх (цар)|Плейстарх]], който е все още дете. Поради това за регент е назначен Клеомброт като върху него пада тежестта на командването на спартанците в [[Втора персийска инвазия в Гърция|продължаващия конфликт]] с персите[[перси]]те.
 
Клеомброт командва спартанската войска и съюзниците й при [[Коринтски провлак|Коринтския провлак]], където те спешно започват да изграждат отбранителна стена от камък, тухли, дърво и пясък поради страх, че гръцкия флот няма да е в състояние да забави персийската войска.<ref name=Boardman>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479 “, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 569</ref> На 28 септември 480 г. пр.н.е. обаче гръцкия флот разбива персийския флот в [[Битката при Саламин|Битка при Саламин]]. На 2 октомври Клеомброт извършва жертвоприношение, вероятно търсейки благоприятни поличби за атака над персийците. В същия ден се състои слънчево затъмнение, което е възприето като лошо знамение и спартанския регент решава да остане зад защитната стена на провлака.<ref name=Boardman1>John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479 “, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 582</ref> Впоследствие регентът и спартанците се оттеглят обратно в Спарта или през есента на 480 г. пр.н.е, или през пролетта на следващата година.<ref name=Chambers> George Chambers, „The Story of Eclipses“, стр. 83</ref> Клеомброт умира скоро след това.