Физика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-language=английски +език=en)
Заместване на съдържанието на страницата с „'''Физиката е на кака Радка'''“
Етикет: Заместване
Ред 1:
'''Физиката е на кака Радка'''
{{Друго значение|научната дисциплина|книгата на Аристотел|Физика (Аристотел)}}
{{Обща физика}}
 
'''Физиката''' ({{lang|grc|на=от|φυσικός}} (''фисикос'') – „естествен“, ''φύσις'' (''фисис'') – „[[природа]]“) е [[естествена наука]], изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят. Физиката е точна наука, което означава, че се занимава с намирането на количествено описание на природните явления. Физиката се основава на теории, които дават ясни, измерими предвиждания. За физични се приемат само експериментални резултати, които могат да бъдат независимо възпроизведени. Такива резултати могат да потвърдят или отхвърлят дадена физична теория. Теоретичната и експерименталната физика са тясно свързани − понякога развитието на физичните теории мотивира провеждането на нови експерименти, а понякога нови експериментални данни провокират създаването на нова теория. За изучаването на природните явления тези два подхода са еднакво важни.
 
За първи път терминът ''физика'' е използван от древногръцкия философ и учен [[Аристотел]] през IV век пр.н.е. Физиката е една от най-старите области на познанието, макар в древността да не е оформена като отделна наука. Дълго време физиката и философията се ползват като синоними и едва в резултат на [[Научна революция|Научната революция]] от XVI-XVII век физиката се обособява като отделна наука<ref>''Novum Organum'' (1620) на Франсис Бейкън е критична към развиването на научния метод.</ref>
 
Значението на физиката в съвременния свят е огромно. Новите ѝ идеи и достижения водят до развитието на другите науки и до нови научни открития, които от своя страна намират приложение в [[техника]]та и [[промишленост]]та. Така например, изследванията в областта на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] водят до появата на [[телефон]]а, [[електромотор]]а, [[Маглев|влаковете на магнитна възглавница]]; откритията в областта на [[термодинамика]]та правят възможно построяването на [[автомобил]]а, а развитието на радиоелектрониката води до появата на [[компютър|компютрите]].
 
Въпреки невероятното количество натрупани познания за света, човешкото разбиране за процесите и явленията непрекъснато се мени и развива, новите изследвания повдигат нови и нерешени въпроси, за които трябват нови обяснения и теории. В този смисъл физиката е в непрекъснат процес на развитие и все още далече от възможността да обясни всички природни явления и процеси.
 
== Предмет ==
[[Файл:Pahoeoe fountain original.jpg|мини|300 px|Пример за природно явление, подчинено на физични закони: [[парабола|Параболичната]] траектория на частиците [[лава]] е в съответствие със закона на [[Галилео Галилей|Галилей]] за свободното падане, а червеното им излъчване – със закона за излъчване на [[абсолютно черно тяло]]]]
 
Физиката има за цел изучаването на широк спектър от предмети и явления от всички възможни мащаби: от елементарните частици до най-големите звездни купове от [[галактики]]. В това число се включват и градивните елементи, изграждащи всички тела в [[природа]]та, поради което физиката се нарича „фундаментална наука“ <ref>''Лекции на Файнман върху физиката. Том I.'' Feynman, Leighton и Sands. ISBN 0-201-02115-3. Виж Глава 3: „Отношение на физиката към другите науки“ („The Relation of Physics to Other Sciences“) за обща дискусия. За философската тема – дали другите науки следва да бъдат „редуцирани“ до физиката, виж [[редукционизъм]] и [[специални науки]]). </ref>.
 
Физиката има за цел да опише различните сложни [[явление|явления]], наблюдавани в природата, като ги свежда до по-прости явления. Така физиката цели да обясни нещата, които ни заобикалят, като установи техните причини и след това се опитва да свърже тези причини помежду им в желанието да се намери [[Теория на всичко|окончателно обяснение]] на вечния човешки въпрос – защо природата е такава, каквато е.
 
Например в [[Древен Китай]] било наблюдавано, че определени скали ([[магнетит]]) се привличат една друга чрез невидими сили. Този ефект по-късно е наречен [[магнетизъм]] и бива сериозно изучен за първи път през [[17 век]]. Малко по-рано, преди китайците, древните гърци са познавали свойствата на [[кехлибар]]а, който при триене в кожа също предизвиква ефект на привличане. Това явление също е изучено подробно през [[17 век]] и бива наречено [[електричество]]. В този смисъл физиката си поставя за цел да обясни нещо, наблюдавано в природата, според неговите причини. Чак през 19 век с по-нататъшния напредък на [[наука]]та се разбира, че споменатите две явления – електричество и магнетизъм – са само два различни аспекта на едно и също взаимодействие – [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]]. Този процес на задълбочаване на знанията продължава и днес.
 
== Научен метод ==
Физиката използва като [[научен метод]] емпиричната проверка: валидността на всяка [[физична теория]] се тества, като направените според нея [[хипотеза|хипотези]] и заключения се сравняват с резултати, извлечени от проведени експерименти и наблюдения.
 
Теории, които са добре подкрепени с експериментални данни и никога не са били опровергани с емпиричен опит (т.е. издържат емпиричната проверка), често се превръщат в научни закони или [[природен закон|природни закони]]. Разбира се, всички теории, включително научните закони, могат винаги да бъдат заместени от нови, по-точни твърдения, които се търсят, когато има някакво несъгласие на дадена теория с наблюдаваните експериментални данни <ref>Някои принципи като Нютоновите закони за движение са все още наричани „закони“, дори и днес да е известно, че са частни случаи на по-нови теории. За това например Томас Броди, ''Философията зад физиката'' (Thomas Brody, 1993, Luis de la Peña and Peter Hodgson, eds.,'' The Philosophy Behind Physics'' ISBN 0-387-55914-0), стр. 18 – 24 (Глава 2), обяснява 'епистемологичния цикъл', в който студент по физика открива, че физиката не е краен и завършен продукт, но вместо това е процес на създаване [на този продукт].</ref>.
 
== Теория и експеримент ==
{{основна|Теоретична физика}}
{{основна|Експериментална физика}}
 
При физиката има доста по-голяма степен на разделение между теория и експеримент, отколкото при други науки. Още от [[12 век]] повечето физици се специализират или в теоретичната, или в експерименталната физика и съответно се наричат теоретици и експериментатори. (В противовес на това, почти всички успешни теоретици в биологията или химията (например американският квантов [[химик]] и [[биолог]] [[Лайнъс Полинг]]) са били също и [[експериментатор|експерименталисти]], макар това да се променя в последно време.)
 
Теоретиците се стремят да развият [[математически модел]]и, които едновременно да описват съществуващите експерименти и успешно да предвиждат бъдещи резултати, докато експериментаторите предлагат и извършват експерименти, за да проверят теоретичните предвиждания и да изследват нови явления. Макар че теория и експеримент се развиват от различни учени, те са силно свързани помежду си. Прогресът във физиката често се осъществява, когато учените направят експериментално [[откритие]], което съществуващите теории не могат да обяснят или, от друга страна, когато нови теории генерират предположения, подлежащи на проверка, вдъхновявайки поставянето на нови експерименти.
 
Също така има физици, които работят едновременно върху теория и експеримент и които се наричат [[феноменология (наука)|феноменологисти]]. Феноменологистите свързват емпирични наблюдения над определени [[феномен]]и помежду им по начин, който е в съгласие с фундаменталната [[теория]], но не произтича директно от нея.
 
Теоретичната физика е исторически вдъхновена от [[философия]]та и [[метафизика]]та, например обединението на електричеството и магнетизма в единна теория – [[електромагнетизъм]] е станало по този начин <ref>Виж, например, за влиянието на [[Имануел Кант]] и Йохан Вилхем Ритер върху [[Ханс Кристиан Оерстед|Оерстед]].</ref>. Извън познатата ни Вселена, в полето на теоретичната физика се включва и боравенето с хипотетични въпроси <ref>Концепции, които са първоначално означени като хипотетични, могат да се променят с времето. Например атомът през 19 век е бил омаловажаван от някои автори, включително критиката на [[Ернст Мах]] на формулировката на [[Лудвиг Болцман]] за статистическата механика. В края на [[Втората световна война]] атомът вече не е смятат за хипотетичен.</ref>, като паралелни вселени, [[мултивселена]] и [[Многомерна геометрия|по-високи измерения]].
 
Експерименталната физика е в основата на [[техника]]та и [[технология|технологиите]]. Експериментаторите в областта на ''фундаменталните'' изследвания работят например с [[ускорител на частици|ускорители на частици]] и [[лазер]]и, докато тези в областта на ''приложните'' изследвания често работят за индустрията, например създавайки [[транзистор]]и или метода на [[ядрен магнитен резонанс]].
 
== Връзка с философията ==
{{основна|Философия на физиката}}
 
В голяма степен физиката произлиза от [[древногръцка философия|древногръцката философия]] – от първия опит на [[Талес]] да характеризира материята, през заключението на [[Демокрит]], че материята трябва да се редуцира до инвариантно състояние и [[астрономия]]та на кристалния небосвод на [[Птолемей]] до книгата на [[Аристотел]] ''[[Физика (Аристотел)|Физика]]'' гръцките философи развивали различни възгледи и теории за природата. Чак до средата на 18 век физиката се нарича [[естествена философия]] (натур-философия).
 
Към 19 век физиката вече се възприема като [[позитивна наука|позитивна]] и отделна наука, различна от философията и другите науки. От друга страна, физиката заедно с другите науки разчитат на [[философия на науката|философията на науката]] да даде адекватно описание на [[научен метод|научния метод]]. <ref>{{cite book|last=Rosenberg|first=Alex|title=Philosophy of Science|publisher=Routledge|year=2006|език=en|isbn=0-415-34317-8}} Вж Глава 1 за дискусия върху необходимостта от философия на науката.</ref> Научният метод включва априорно и апостериорно мислене, както и вероятностни оценки, за да се прецени валидността на дадена теория. <ref>{{икона|en}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 14 „Bayesianism and Modern Theories of Evidence“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>
 
Развитието на физиката дава отговори на много от питанията на ранните философи, но в същото време поставя и нови въпроси.
 
Изследването на философските въпроси, отнасящи се до физиката, включва по-конкретно теми като: същност на [[пространство-време]]то, детерминизъм, както и метафизически перспективи като [[емпиризъм]], [[Натурализъм (философия)|натурализъм]] и научен [[реализъм]]. <ref>{{икона|en}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 15 „Empiricism, Naturalism, and Scientific Realism?“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>
 
Много физици са писали върху философските аспекти на тяхната работа, например [[Лаплас]], който първи засяга темата за [[каузален детерминизъм|каузалния детерминизъм]] <ref>Вж {{икона|en}} Laplace, Pierre Simon, ''A Philosophical Essay on Probabilities'', превод на английски от 6-тото френско издание от Frederick Wilson Truscott, Frederick Lincoln Emory, Dover Publications (New York, 1951)</ref> и [[Ервин Шрьодингер]], който пише върху [[квантова механика|квантовата механика]]. <ref>Вж Интерпретация на квантовата механика – {{икона|en}} „The Interpretation of Quantum Mechanics“ Ox Bow Press (1995) ISBN 1-881987-09-4. и „My View of the World“ Ox Bow Press (1983) ISBN 0-918024-30-7.</ref> Математическият физик [[Роджър Пенроуз]] e наречен [[Платонизъм|платоник]] от [[Стивън Хокинг]] <ref>{{икона|en}} Stephen Hawking, Roger Penrose (1996), ''The Nature of Space and Time'' ISBN 0-691-05084-8 p.4 „Мисля, че Роджър е платоник в сърцето си, но все пак той трябва да отговаря за себе си.“</ref>, което пък е коментирано от Пенроуз в неговата книга ''Пътят към реалността'' <ref>{{икона|en}} Roger Penrose, ''The Road to Reality'' ISBN 0-679-45443-8</ref> Хокинг, от своя страна, нарича себе си „безсрамен редукционист“ и спори с възгледите на Пенроуз <ref>{{cite book|last=Penrose|first=Roger|coauthors=Abner Shimony, Nancy Cartwright, Stephen Hawking|title=The Large, the Small and the Human Mind|publisher=Cambridge University Press|year=1997|език=en|isbn=0-521-78572-3}}</ref>.
 
== История на физиката ==
{{основна|История на физиката}}
[[Файл:Galileo.arp.300pix.jpg|120px|ляво|мини|[[Галилео Галилей]]]]
 
Научното знание съществува откакто съществува човечеството, хората са се опитвали да си обяснят естествения свят още от древността. Цивилизации се раждат и умират, а знанието се пренася от едно място на друго, допълва и разширява, а понякога се губи и преоткрива отново.
 
Център на знанието в древността са арабският свят, [[Вавилон]], [[Египет]], [[Индия]], [[Китай]], а по-късно [[древен Рим]] и [[древна Гърция]]. Ранните физични теории се развиват основно като философия и не са верифицирани систематично чрез тестове, такава каквато е практиката днес. Докато [[Европа]] тъне в невежеството на тъмните векове, философските и научни знания на древните цивилизации са запазени от мюсюлманските държави, там възниква [[експериментална физика|експерименталната физика]], развивана от средновековните мюсюлмански физици, сред които най-известен е [[Алхацен]] (Ибн ал-Хайтам).
 
Съвременната физика, такава каквато я познаваме днес, започва с [[Галилео Галилей]], поради което той често е наричан бащата на модерната физика. Той е първият, който използва научния подход, научния метод, в същността на който е идеята, че всяка теория трябва да бъде потвърдена с научни експерименти и наблюдения. [[Исак Нютон]] се ражда в годината, в която умира Галилей. Той взема идеите му и ги превръща в теория, като създава един цял дял на физиката, наречен [[класическа механика]]. През [[20 век]] работата на [[Алберт Айнщайн]] маркира една изцяло нова посока във физиката, която продължава и днес.
 
== Известни физици ==
[[Файл:GodfreyKneller-IsaacNewton-1689.jpg|120px|мини|[[Исак Нютон]]]]
* [[Архимед]] – открива основните принципи на [[хидростатика]]та, [[статика]]та и обяснението на принципа на работа на [[лост]]а. На Архимед се приписва и създаването на [[Архимедов винт|Архимедовия винт]].<ref>Eminent scientists, Published by scholastic India pvt. Ltd.</ref>
* [[Ибн ал-Хайтам]] – Баща на [[оптика]]та, открил [[отражение]]то и [[пречупване на светлината|пречупването]] на светлината.
* [[Галилео Галилей]] – основоположник на съвременния [[научен метод]]. Сред неговите постижения са подобрения на [[телескоп]]а, свързаните с тях астрономически наблюдения и публичната защита на [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]].
* [[Исак Нютон]] – основоположник на [[класическа механика|класическата механика]], със значителен принос в [[оптика]]та и успоредно с [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] изобретил [[математически анализ|математическия анализ]].
* [[Джеймс Кларк Максуел]] – Формулира единна [[електромагнетизъм|теория]], в която обединява необвързаните дотогава наблюдения, уравнения и експерименти в областта на [[електричество]]то, [[магнетизъм|магнетизма]] и [[оптика]]та. [[уравнения на Максуел|Уравненията на Максуел]] показват, че електричеството, магнетизмът и [[светлина]]та са прояви на едно и също явление: [[електромагнитно поле|електромагнитното поле]].
* [[Алберт Айнщайн]] – смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци на 20 век. Развива [[Специална теория на относителността|специалната]] и [[Обща теория на относителността|общата]] теории на относителността и доказва съществуването на [[атом]]ите.
* [[Нилс Бор]] – един от създателите на съвременната физика, със значителен принос към теорията за структурата на [[атом]]а и към [[квантова механика|квантовата механика]].
* [[Роберт Опенхаймер]] – „Баща на [[Атомна бомба|атомната бомба]].“
* [[Ричард Файнман]] – Разширява значително теорията на [[Квантова електродинамика|квантовата електродинамика]], създава [[диаграма на Файнман]] за описание на взаимодействията в [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]].
* [[Стивън Хокинг]] – допринася съществено за развитието на теорията за [[черна дупка|черните дупки]] и [[космология]]та и квантовата механика, известен популяризатор на науката.
 
== Основни теории във физиката ==
{| class="wikitable"
!Теория || Основни раздели и понятия || Кратко описание
|-
! [[Класическа механика]]
| ''раздели'': [[Закони на Нютон]] – [[Механика на Лагранж]] – [[Хамилтонова механика]] – [[Теория на хаоса]] – [[Хидродинамика]] – [[Механика на непрекъснатите среди]]
 
''понятия'': [[Разстояние]] – [[Пространство]] – [[Време]] – [[Движение]] – [[Дължина]] – [[Скорост]] – [[Маса]] – [[Импулс (механика)|Импулс]] – [[Момент на импулса]] – [[Сила]] – [[Енергия]] – [[Момент на сила]] – Закони за запазване – [[Хармоничен осцилатор]] – [[Вълна]] – [[Период]] – [[Механична работа]] – [[Мощност]] – [[Симетрия]]
| Класическата механика е един от подразделите на [[механика]]та, която от своя страна е раздел на физиката и описва движението на телата и силите, които го причиняват. Другите три подраздела са [[небесна механика]], [[квантова механика]] и [[релативистка механика]]. Терминът „класическа“ има за цел разграничение от модерните теории от 20 век – [[квантова механика]] и [[теория на относителността]]. Нуждата от тях възниква при описанието на обекти, които са извън ежедневието (поне исторически, в днешно време много от модерните технологии се основават на принципите на квантовата механика). Класическата механика възниква с формулирането на математическите методи на [[диференциално смятане|диференциалното]] и [[интеграл]]ното смятане, чиито основоположници са [[Исак Нютон]] и [[Готфрид Лайбниц]].
 
Класическата механика се дели на [[статика]], [[динамика]] и [[кинематика]]. Статиката изучава [[Механично равновесие|равновесието]] на телата, кинематиката – [[движение]]то, а динамиката – причините за движението или равновесието на тялото.
|-
! [[Електромагнетизъм]]
| ''раздели'': [[Електростатика]] – [[Електричество]] – [[Магнетизъм]] – [[Уравнения на Максуел]] – [[Оптика]]
 
''понятия'': [[Електрически заряд]] – [[Еелектрическо напрежение]] – [[Електрически ток]] – [[Електрическо поле]] – [[Магнитно поле]] – [[Електромагнитно поле]] – [[Електромагнитно излъчване]] – [[Свръхпроводимост]]
| Електромагнетизмът е дял от физиката, чийто обект на изследване е [[електромагнитно поле|електромагнитното поле]]: това е [[Поле (физика)|полето]], обхващащо цялото [[пространство]] около [[Елементарна частица|частици]], притежаващи [[електричен заряд]], което упражнява [[сила]] върху тях и на свой ред се влияе от присъствието и движението на такива частици. Теорията на електромагнетизма разглежда редица електромагнитни явления, сред които могат да се обособят [[електростатика]], [[магнитостатика]], [[електродинамика]], електрически вериги и други.
|-
! [[Термодинамика]] и [[Статистическа физика]]
|valign="top"| ''раздели'': [[Топлинна машина]] – [[Молекулно-кинетична теория]]
 
''понятия'': [[Температура]] – [[Налягане]] – [[Константа на Болцман]] – [[Ентропия]] – [[Свободна енергия на Гибс|Свободна енергия]] – [[Термодинамично равновесие]] – [[Статистическа сума]] – [[Микроканонично разпределение]] – [[Голямо канонично разпределение]]
| Термодинамиката (от [[Гърция|гръцки]]: ''θέρμη'', [[топлина]] и ''δύναμις'', [[сила]]; буквално може да се преведе като топлосила) е раздел от физиката, занимаващ се с топлинните процеси протичащи в телата, следствие промяната на [[температура]], [[обем]] и [[налягане]]. Термодинамиката се дели на класическа, статистическа и химическа и в основата и са законите на термодинамиката – постулати, които постановяват, че енергия може да се обменя между системите във формата на работа или топлина. Те също така постулират съществуването на физична величина, наречена ентропия, която е напълно определена за всяка изолирана система в термодинамично равновесие. Общо казано, термодинамиката описва как отделни системи реагират на промени в околната среда.
 
Статистическата механика описва взаимодействията между голям брой частици (най-често от порядъка на [[Число на Авогадро|числото на Авогадро]]) и свърза свойствата на елементарните частици с тези на макроскопичните обекти и свойства на материалите, както се наблюдават във всекидневния живот. Познатата ни [[термодинамика]] намира своята обосновка в рамките на статистическата физика. Главното предимство на статистическата механика пред термодинамиката е способността на статистическата механика да обясни свойствата на веществата на базата на теорията за взаимодействията между съставляващите ги частици.
|-
! [[Квантова механика]]
| ''раздели'': [[Уравнение на Шрьодингер]] – [[Интеграл на Файнман]] – [[Квантова теория на полето]]
 
''понятия'': [[Хамилтониан (квантова механика)|Хамилтониан]] – [[Тъждествени частици]] – [[Константа на Планк]] – [[Измерение (квантова механика)|Измерение]] – [[Квантов осцилатор]] – [[Вълнова функция]] – [[Енергия на нулевата точка]] – [[Пренормиране]] – [[Материя (физика)|Материя]] – [[Антиматерия]] – [[Елементарна частица|Елементарни частици]] – [[Бозон]] – [[Фермион]] – [[Квантово число]] – [[Квантово тунелиране]]
| Квантовата механика е фундаментална физична теория, описваща поведението на микроскопичните частици. При тях тя замества класическата механика на Нютон и теорията на електромагнетизма, защото те не обясняват адекватно наблюдаваните явления на атомно и субатомно ниво.
|-
! [[Теория на относителността]]
| ''раздели'': [[Специална теория на относителността]] – [[Обща теория на относителността]]
 
''понятия'': [[Принцип на относителността]] – [[4-вектор]] – [[Отправна система]] – [[Пространство-време]] – [[Релативистична Маса]] – [[Скорост на светлината]] – [[Черна дупка]]
| Теория на относителността е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Също така, понятието може да се отнася за [[галилеева относителност|галилеевото]] разбиране за относителност. СТО е теория за структурата на пространство-времето. За пръв път е въведена през 1905 от Айнщайн в статията му „За електродинамиката на движещите се тела“. ОТО е теория на гравитацията, развита от Айнщайн между 1907 и 1915 г. В основата ѝ е [[принцип на еквивалентност|принципът на еквивалентността]], според който състоянието на тяло в покой, намиращо се в определено гравитационно поле се описва по еднакъв начин като ускорително движение на същото тяло, без наличие на гравитационно поле. През 1915 г. Айнщайн предлага идеята за изкривено [[пространство-време]].
|}
 
=== Предложени теории ===
: [[Теория на всичко]]
 
=== Други теории ===
: [[Термоядрен синтез]]
 
=== Фундаментални взаимодействия ===
[[Гравитационно взаимодействие]] – [[Електромагнитно взаимодействие]] – [[Слабо ядрено взаимодействие]] – [[Силно ядрено взаимодействие]]
[[Файл:Bruce McCandless II during EVA in 1984.jpg|мини|[[Астронавт]]ът и [[Земя]]та са в [[свободно падане]]]]
 
=== Строеж на материята ===
[[Атом]] – [[Протон]] – [[Неутрон]] – [[Електрон]] – [[Кварк]] – [[Фотон]] – [[Глуон]] – [[Гравитон]] – [[Неутрино]] – [[Фонон]] – [[Ротон]]
 
== Раздели на физиката ==
Съвременните изследвания по физика са разделени на няколко подобласти, които изучават различни аспекти на материалния свят:
 
'''[[Физика на кондензираната материя]]''' – най-голямата от тях, разглежда свойствата на твърдите тела и течностите, обусловени от техния състав на молекулярно и атомно ниво. Подобласти: [[Физика на твърдото тяло]], [[Физика на материалите]], [[Полимерна физика]], [[Криогеника]]
 
'''[[Атомна и молекулна физика и оптика|Атомната и молекулна физика и оптика]]''' изучава поведението на индивидуалните атоми и молекули и как те поглъщат и изпускат енергия и светлина. Подобласти: [[Молекулна физика]], [[Атомна физика]], [[Оптика]]
 
'''[[Физика на елементарните частици|Физиката на елементарните частици]]''', известна още и като '''Физика на високите енергии''' изучава свойствата на частиците, по-малки от атома. Подобласти: [[Физика на ускорителите]], [[Ядрена физика]]
 
'''[[Астрофизика]]та''' прилага физическите закони за обяснение на астрономически явления и изследва Вселената като цяло. Подобласти: [[Космология]], [[Физика на плазмата]]
 
== Отношение към математиката и другите науки ==
Математиката е широко прилагана във физиката и може да се каже, че тя е нейният „език“. [[Математическа физика|Математическата физика]] прилага математически методи за решаване на физични проблеми и формулиране на физични теории.
 
Има много научни области, които са на границата на физиката с други дисциплини. Например широкото поле на биофизиката изследва каква роля играят физическите закони в биологичните системи, а квантовата химия изучава химическото поведение на атомите и молекулите от гледна точка на квантовата механика. Ето някои такива области:
[[Акустика]], [[Агрофизика]], [[Астрономия]], [[Биофизика]], [[Геофизика]], [[Електроника]], [[Математическа физика]], [[Материалознание]], [[Медицинска физика]], [[Квантова химия]], [[Техника]], [[Физикохимия]], [[Физика на атмосферата]]
 
== Физика и религия ==
[[Файл:Studying astronomy and geometry.jpg|мини|ляво|Изучаване на [[астрономия]] и [[геометрия]], 15 век, [[Франция]]]]
В историята често се случва така, че получените резултати във физиката и астрономията, както и в някои други науки, влизат в конфликт с някои политически или държавни органи, както и с обществени или [[религия|религиозни]] организации и институции. Последните боравят с набор от убеждения и вярвания, които дават някаква представа за света и законите на Вселената, но в крайно [[догма]]тична форма.
 
Конфликтите между религията и науката започват ясно да се проявяват през XVII век със спора между Птолемеевата и Коперниковата представа за Слънчевата система и след това със съдебния процес над Галилей през [[1633]] година. Галилей избягва осъждане, като на думи се отрича от убежденията си, но в действителност продължава да вярва, че полският астроном [[Николай Коперник]] е прав. Църквата приема [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] едва през 1757 година. <ref>[http://www.mostholyfamilymonastery.com/Geocentrism.pdf Examining the Theological Status of Geocentrism and Heliocentrism and the Devastating Problems this creates for Baptism of Desire Arguments], ''Bro. Peter Dimond, O.S.B.''</ref>
 
[[Файл:Tiffany Education (center).JPG|мини|Хармония между наука и религия – [[витраж]] на [[Луис Комфорт Тифани]] (1890 г.) в [[Йейлски университет|университета в Йейл]]]]
Много от пионерите на науката в Европа се научават на предпазливо отношение към властите. Те си дават сметка, че могат да попаднат под ударите на [[Инквизиция]]та. Едно от предизвикателствата е това, че някои пасажи от [[Библия]]та, например за Бог като цар на Вселената, са написани по твърде неясен начин и могат да се тълкуват различно. Ако се тълкуват буквално, влизат в директно противоречие с предложените физични теории на Галилей, Кеплер и Нютон.<ref>[http://www.religion-online.org/showchapter.asp?title=2237&C=2068 Religion in an Age of Science], ''Ian Barbour''</ref> Така например [[Джордано Бруно]], бивш [[Доминикански орден|доминикански]] [[монах]], който отказва да се отрече от твърдението си, че Вселената е безкрайна и поддържа теорията на Коперник, е изгорен на клада от Инквизицията през [[1600]] година в [[Рим]].
 
Ситуацията започна да се изяснява отчасти през XIX век, наречен векът на [[атеизъм|атеизма]], особено след [[Френска революция|Френската революция]], поради реорганизирането и оформянето на граждански и християнски организации. Осъществява се призив за завръщане към оригиналните текстове на Библията, написани на [[иврит]] и на [[гръцки]], както и за определяне на правила за тълкуване, така че да не се приема буквалното им значение.
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Вижте също ==
; Общи
* [[История на физиката]]
* [[Философия на физиката]]
* [[Физика (Аристотел)]] – ранна книга върху физиката, която се опитва да анализира и дефинира движението от философска гледна точка
* [[Нобелова награда за физика]]
 
; Свързани науки
* [[Астрономия]]
* [[Химия]]
* [[Инженеринг]]
* [[Математика]]
* [[Квантова механика]]
 
; Интердисциплинарни области
* [[Биофизика]]
* [[Иконофизика]]
* [[Геофизика]]
* [[Неврофизика]]
* [[Психофизика]]
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|physics}}
* [http://wop.cointech.net/ Списание „Светът на Физиката“] ([http://wop.cointech.net/bg/archive.php pdf архив 1991 – сега]) ([http://old.inrne.bas.bg/wop/archive_bg.html html архив 2000 – сега])
* {{икона|ru}} [http://www.physicum.narod.ru/ Онлайн физична енциклопедия] в [[pdf]] формат
* {{икона|en}} [http://www.newadvent.org/cathen/12047a.htm История на физиката]
* {{икона|en}} [http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/Наука/Физика/ Сайтове за физика]
 
{{Портал Физика}}
 
{{Фундаментални сили}}
{{Физика раздели}}
{{Природни науки}}
 
{{Превод от|en|Physics|337041564}}
 
[[Категория:Физика| ]]