В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII век балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те – ''сауары'' „планинци“, кабардинците – ''къушхьэ'' „планинци“. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>.
В средновековието на народа му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, сред които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинците]] в 16 век. ВПрез [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''„адет“'' и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образувана „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в [[1944]] г. балкарците стават жертва на [[Сталин]]ските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]] и всички са депортирани в [[Сибир]] и [[Средна Азия]]. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на ''Кабардинска АССР''. В [[1957]] година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като ''Кабардино-Балкарската АССР'' е възстановена.
