Османска империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 138:
Териториалното разширение на [[Руско царство|Московска Русия]] при [[Иван IV]] (1533 – 1584) към [[Волга]] и Каспийския регион, за сметка на [[Астраханско ханство|Астраханското ханство]], нарушава и северните търговски пътища. Амбициозният план на [[Соколлу Мехмед паша|Мехмед паша]], велик везир при султан Селим II, за прокопаване на канал между Дон и Волга (започнат през юни 1569 г.), съчетано с атака над [[Астрахан]], се проваля и канала е изоставен с настъпването на зимата. От този момент нататък, империята приема стратегията за използване на Кримския хаганат като защита срещу Русия{{hrf|Itzkowitz|1980|64 – 65}}. През 1571 г., кримският хан Девлет I, подкрепен от турците, опожарява [[Москва]].<ref>Davies (2007). ''[http://books.google.com/books?id=XH4hghHo1qoC&pg=PA16&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Warfare, State and Society on the Black Sea Steppe,1500 – 1700.]''. стр. 16.</ref> На следващата година, той повтаря нашествието, но е отблъснат в [[битка при Молоди|битката при Молоди]]. Кримското ханство продължава периодичните си нашествия в Източна Европа, включително и под формата на набези за роби<ref>Subtelny, Orest (1988). „''[http://books.google.com/books?id=HNIs9O3EmtQC&pg=PA106&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Ukraine: a history.]''“. стр. 106</ref> и остава значителна сила в Източна Европа и заплаха за Московска Русия до края на XVII век.<ref>„[http://www.econ.hit-u.ac.jp/~areastd/mediterranean/mw/pdf/18/10.pdf The Crimean Tatars and their Russian-Captive Slaves]“ (PDF). Eizo Matsuki, ''Mediterranean Studies Group at Hitotsubashi University.''</ref>
 
[[Файл:Mehmed III.jpg|мини|Армиите на [[Мехмед III]] превземат [[Егер]] през 1596 г. и побеждават [[хабсбург]]ските и [[Трансилвания|трансилванските]] сили в [[битка при Керестеш|битката при Керестеш]], която е част от [[Дългата война|Дългата война (1591 – 1606)]], продължила и при сина му [[Ахмед I]] и завършила с [[Житваторогски мирен договор|мирния договор от Житваторок]].]]
В южната част на Европа, католическите сили, водени от [[Филип II Испански]], формират съюз, който трябва ​​да оспори османското надмощие в [[Средиземно море]]. Победата над турската флота в [[Битка при Лепанто|Битката при Лепанто]] е съкрушителен удар по дотогавашния образ на непобедимост на Османската империя. Все пак, историците днес наблягат повече на символичното, а не толкова на военното значение на битката, тъй като, в рамките на шест месеца след поражението, набързо е построен нов турски флот от 250 ветроходни кораба, включително осем големи модерни [[галера|тримачтови галери]].<ref name="Kinross, 272">Kinross, 272.</ref> В пика на строителството, пристанищата на Константинопол построяват по един нов кораб всеки ден. В разговори с венециански служител, великият везир коментира: „Когато превзехме Кипър от вас, ние отрязахме едната ви ръка; когато победихте нашия флот, вие само обръснахте брадата ни.“.<ref name="Kinross, 272"/> Бързото възстановяване на морската сила на Османската империя убеждава [[Венеция]] да подпише мирен договор през 1573 г., и османците са в състояние да разширят и усилят позициите си в Северна Африка{{hrf|Itzkowitz|1980|67}}. Все пак, това, което турците не успяват да заменят, са опитните моряци и морски офицери. Битката при Лепанто се оказва далеч по-пагубна за османската флота от гледна точка на загубата на опитните екипажи, отколкото от загубата на корабите, които са заменени бързо.<ref>Kunt & Woodhead (Ed.) „Suleyman The Magnificent and his Age, The Ottoman Empire in the Early Modern World“, Longman 1995, ISBD 0-582-03827-8, стр. 53</ref>