Разлика между версии на „Рашко Зайков“

редакция без резюме
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в [[Австро-Унгария]] и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва [[математика]] и [[физика]] в университета и специализира една година [[теоретична физика]] при [[Алберт Айнщайн]] в [[Берлин]]. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в [[Истанбул]]. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2]</ref>. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация.
 
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в [[Софийския университет]]<ref>[Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140-144],</ref>, а след това като учител в [[София]] (1930 – 1933) и [[Павликени]] (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“.<ref>[М. Замфиров, Професор Рашко Зайков и проф. Георги Манев – нов поглед върху конфликта между двамата учени, Годишник на Софийския университет, Физически факултет (т. 101) 127-142 (2008)]</ref> В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.
 
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с [[атомна бомба|атомната бомба]].<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 3]</ref> След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.