Рашко Зайков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Physmuseum (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Physmuseum (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24:
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в [[Австро-Унгария]] и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва [[математика]] и [[физика]] в университета и специализира една година [[теоретична физика]] при [[Алберт Айнщайн]] в [[Берлин]]. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в [[Истанбул]]. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2]</ref>. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация.
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в [[Софийския университет]]<ref>[Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140-144]
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с [[атомна бомба|атомната бомба]].<ref>[
След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става [[професор]] и старши научен сътрудник във Физическия институт при [[БАН]], където работи до пенсионирането си.<ref>[Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186]</ref> Умира на 25 ноември 1982 г. в София.
| |||