Пъдарево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
Още от най-ранни времена лозарството е познато в този регион, но населението тогава се препитава предимно с отглеждане на животни. Първите лозя са в местността Дабаалар. В годините след Първата световна война започва изкореняване на над 200 дка гори в местностите Корията и Бичка и на тяхно място се засаждат лозя. Най-често срещани сортове са „Червен мискет“, „Памид“, „Виненка“. Постепенно животновъдството и зърнените култури биват изместени от лозарството, което се налага като основен поминък на населението. С оглед на голямото производство на грозде и с финансово участие на местните жители през 1928 г. край Пъдарево е построен модерен винарски цех с капацитет 6 000 000 литра. Към 1935 г. селото заема първо място в Сунгурларската долина по брой нови лозя, средно по 20 – 30 дка на домакинство. Тук се произвежда „Пъдаревски мискет“, наложил се по-късно в цяла България като „Сунгурларски червен мискет“.
През последните десетилетия на XX век лозарството в Пъдарево преживява сериозна криза. Въпреки неблагополучията то успява да оцелее и в последните години се наблюдава възраждане на този традиционен поминък. След реституцията на земята започва възстановяване на старите лозови масиви, засаждат се нови лозя с традиционни сортове грозде.
Възстановена е и една добра традиция: отбелязването на Деня на лозаря, което се превръща в празник за местното население.
| |||