|
Ген. [[Михаил Скобелев|Скобелев]] кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в [[Русия]]. Там е представен на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Той го произвежда в чин [[капитан]] от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в [[Киев]]ска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
През [[1880]] година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от [[Казанлък]] от котленскикотленския род на известния капитан [[Георги Мамарчев]], сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май [[1896]] г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождениетоостаналото в пределите на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „[[Странджа (организация)|Странджа]]“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тятази организация носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] във Варна<ref>[http://moreto.net/events.php?n=57922 Документална изложба за Капитан Петко войвода]</ref>.
През [[1891]] г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, койтокогото семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът [[Спас Турчев]] заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември [[1892]] г., във варненската крепост Ичкале (наричана и Барутхане, погрешно асоциирана с подземията на Римските терми), след което е интерниран в [[Трявна]]. След падането на Стамболов на 18 май [[1894]] г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година, в Станимака, Петко войвода и [[Георги Христов Маламата]] пристигат в Станимака, изпратени от [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]], за да набират доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко войвода умира на 7 февруари [[1900]] година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му издига паметник <ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=35543 Паметник на Петко Войвода – Варна бул. Владислав Варненчик]</ref> на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.
|
