Разлика между версии на „Франц Шуберт“

м (Грешки в статичния код)
=== Последни години и шедьоври ===
{{раздел-мъниче}}
Последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува.
Въпреки ангажиментите си към сцената, а по-късно и служебните си задължения, Шуберт намира време за значително композиране. Той показва своето зряло лично виждане в Симфонията в си минор, известна като Незавършената симфония (D. 759). През 1823 г. Шуберт пише първия си мащабен песенен цикъл „Прекрасната мелничарка“ (D. 795), поставяйки стихове на [[Вилхелм Мюлер]]. Тази поредица, заедно с по-късния цикъл „Зимно пътуване“ (D. 911), се счита за един от върховете на този жанр. През тази година той композира и песента „Ти си почивка и мир“ (D. 776). През същата година за първи път се появяват и симптомите на [[сифилис]].
 
През 1824 г. той написва вариациите в ми минор за флейта и пиано Сухи цветя, песен от цикъла „Прекрасната мелничарка“ и няколко струнни квартета. Той също така пише Соната в ла минор за арпеджионе и пиано (D. 821) по времето, когато има незначителна мания по този инструмент. През пролетта на същата година той написва Октет във фа мажор (D. 803), скица за „Голяма симфония“; а през лятото се връща в Железовце. Там той е привлечен от унгарския музикален идиом. Има слухове е, че е изпитвал безнадеждна страст към своята ученичка, графиня Каролайн Естерхази.
 
Неуспехите от предишните години са компенсирани от просперитета и щастието през 1825 г. През лятото има приятна почивка в Горна Австрия, където е посрещнат с ентусиазъм. От 1826 до 1828 г. Шуберт пребивава непрекъснато във Виена, с изключение на посещение в Грац, Австрия, през 1827 г. Произведенията от последните му две години разкриват композитор, който навлиза в нова професионална и композиционна сцена.
 
=== Болест и смърт ===