Уикипедия

Инженерна наука: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
корекции
м корекции
Ред 1:
[[Файл:Maquina vapor Watt ETSIIM.jpg|мини|350px|Парен двигател на [[Джеймс Уат]] (James Watt), основен двигател от [[Индустриална революция|индустриалната революция]], илюстриращ значението на [[техника]]та в модерната история. Този модел е изложен в сградата на факултета по индустриално инженерство на [[Политехнически университет]] в [[Мадрид]], [[Испания]].]]
 
'''Техническите науки''', наричани и '''инженерство''' или '''инженерни науки''',<ref>Грешно се изписва и изговаря „инж''и''нер“, „инж''и''нерски“ и „инж''и''нерство“.</ref> са [[Наука|науките]], които се занимават с изследване на явленията, свързани с развитието на [[техника]]та, разработването на нови конструкции и на технологични процеси. Това се постига чрез използването на [[знание|знания]] в областта на, [[физика]]та, [[математика]]та и чрез практически [[експеримент]]и, насочени към усъвършенствуването на [[инструмент]]и, [[уред]]и и [[апарат]]и или създаването на нови материали, процеси или изделия за нуждите на [[човечество]]то.
 
Цели на инженерната дейност са изобретяването, разработката, създаването, внедряването, производството, ремонта, обслужването на машини, апарати и т.н.
Ред 21:
В [[Древна Гърция]] изобретяването и използването на различни механизми се е стимулирало едновременно от военното дело и обществените нужди. [[Антикитерски механизъм|Антикитерския механизъм]] е първият известен [[Аналогов компютър|механичен компютър]],{{hrf|The Antikythera Mechanism Research Project|2007}}{{hrf|Wilford|2008}} и механично изобретение на [[Архимед]] е пример за ранна форма на инженерство. Някои от иновациите на Архимед както и механизмът от Атикитера изискват усъвършенствани познания за [[зъбно колело|зъбните колела]] и начина на работа с тях. Зъбните колела навлизат масово в употреба при създаването на различни машини в епохата на [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] и продължават и днес да се използват сферите на [[роботика]]та и [[автомобилостроене]]то.{{hrf|Wright|2005|54-60}}
 
Войната е основата, на която се създават големите империи: В Китай, Древна Гърция и Рим войните водят до разработването и усъвършенстването на комплекс от военни машини. През 4 век пр.н.е. гърците разработват [[трирема]], [[Балиста (оръжие)|балиста]] и [[катапулт]].<ref> [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/244231/ancient-Greece/261062/Military-technologyBritannica on Greek civilization in the 5th century Military technology] Quote: „The 7th century, by contrast, had witnessed rapid innovations, such as the introduction of the hoplite and the trireme, which still were the basic instruments of war in the 5th.“ and „But it was the development of artillery that opened an epoch, and this invention did not predate the 4th century. It was first heard of in the context of Sicilian warfare against Carthage in the time of Dionysius I of Syracuse.“</ref>{{hrf|Hornblower|2019}} В Средновековието е създаден и [[требушет]]а.
 
=== Възраждане ===
Първият [[Електротехника|електроинженер]] е [[Уилям Гилбърт]], който през 1600 г. написва „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ („За магнита, магнетичните очи и за Големия земен магнит“). Той е родоначалник на термина „[[електричество]]“.<ref>[[Merriam-Webster]] Collegiate Dictionary, 2000, CD-ROM, version 2.5.</ref>{{hrf|Tietz|2015}}
 
Първият [[парен двигател]] е създаден през 1698 г. от [[Машиностроене|машинния инженер]] [[Томас Савъри]].<ref{{hrf|Jenkins|1936|66}} name=jenkins>Развитието на това революционно устройство е довело до индустриалната революция през следващите десетилетия. Парният двигател дава възможност за възникването на [[масово производство|масовото производство]].
{{cite book | last = Jenkins | first = Rhys | title = Links in the History of Engineering and Technology from Tudor Times | publisher = Ayer Publishing | year = 1936 | page = 66 | isbn = 0836921674}}</ref> Развитието на това революционно устройство е довело до индустриалната революция през следващите десетилетия. Парният двигател дава възможност за възникването на [[масово производство|масовото производство]].
 
С възхода на инженерството като професия през осемнадесети век, терминът става все по-тясно използван в области, в които математиката и точните науки са били употребявани за тези цели.
Line 129 ⟶ 128:
Тези висши учебни заведения обучават основните инженерни кадри, които през 60–те, 70–те и 80–те години развиват металургия, химия, енергетика, електропромишленост и създават нови отрасли, за които в България няма традиции като компютърна техника, роботика, космическа техника, съобщителна техника, кибернетика, полупроводникова техника и други.
 
БългарскитеПрофесионално инженернисдружение кадрина сабългарски обединениинженерни вкадри [[Федерация на научно-техническите съюзи|Федерацията на научно-техническите съюзи]], създаденсъздадена през 1949 година., Вв негокоято членуват 33 териториални и 19 национални съюза<ref>[http://www.fnts.bg{{hrf|Федерация Официаленна сайт]</ref>научно-техническите съюзи|2014}}
 
== Отношения с други дисциплини ==
Line 154 ⟶ 153:
 
=== Спорт и инженерна дейност ===
Технологиите играят съществена роля в съвременният спорт. В някои спортове те са основата на създаването им като например мотоспорт, моделизъм, стрелба и други. В други спортове те съществено подобряват спортните постижения като например тенис (ракети), овчарски скок (прът за овчарски скок) и в по-нови времена плуване (костюми за плуване), спортни обувки както и много други. В тези спортове често пъти подобряването на резултатите на елитните спортисти е толкова съществено, че са налага забраната на определени технически постижения-като например новите биотехнологични костюми за плуване, забранени от Международната федерация по плуване [[en|FINA]]<ref>[http://slice.mit.edu/2014/06/17/mit-steam-sports-technology/ slice.mit.edu]</ref>. Много съществено влияние на резултатите може да има при параспортистите, които ползват в по-голяма степен технически средства.
 
С развитието на запис и повторение съществено се променя съдийството в някои спортове. Възможността спорни положения да се решават чрез повторения подпомага вземането на решения. Във [[футбол]]а се разработва [[система за автоматично определяне на головете]]. Вариант на такава система е използвана в Бразилия на [[Световно първенство по футбол 2014]] от [[FIFA]].
Line 177 ⟶ 176:
 
; Цитирани източници
* {{cite web | publisher = Федерация на научно-техническите съюзи | year = 2014 | url = http://fnts.bg/bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%BD%D1%82%D1%81/%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.html | title = Същност | work = fnts.bg | accessdate = 2019-09-19}}
* {{cite web | last = Hornblower | first = Simon | year = 2019 | url = https://www.britannica.com/place/ancient-Greece | title = Ancient Greek civilization | work = britannica.com | publisher = Encyclopædia Britannica | accessdate = 2019-09-19 | lang = en}}
* {{cite book | last = Jenkins | first = Rhys | title = Links in the History of Engineering and Technology from Tudor Times | publisher = Ayer Publishing | year = 1936 | isbn = 0836921674 | lang = en}}
* {{cite book | last = Kemp | first = Barry J | year = 2005 | title = Ancient Egypt | publisher = Routledge | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Lexico.com | year = 2019 | url = https://www.lexico.com/en/definition/engineer | title = engineer | work = lexico.com | accessdate = 2019-09-17 | lang = en}}
Line 182 ⟶ 184:
* {{cite web | last = Smith | first = Ralph J | year = 2019 | url = https://www.britannica.com/biography/R-Buckminster-Fuller | title = Engineering | work = britannica.com | publisher = Encyclopædia Britannica | accessdate = 2019-09-17 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = The Antikythera Mechanism Research Project | year = 2007 | url = http://www.antikythera-mechanism.gr/project/general/the-project.html | title = The Antikythera Mechanism Research Project | work = antikythera-mechanism.gr | accessdate = 2007-07-01 | lang = en}}
* {{cite web | last = Tietz | first = Tabea | year = 2015 | url = http://scihi.org/william-gilbert/ | title = William Gilbert – The Father of Electrical Studies | work = scihi.org | publisher = scihi.org | accessdate = 2019-09-19 | lang = en}}
* {{cite web | last = Wilford | first = John | year = 2008 | url = http://www.nytimes.com/2008/07/31/science/31computer.html?hp | title = Discovering How Greeks Computed in 100 B.C. | work = nytimes.com | publisher = New York Times | accessdate = 2019-09-17 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Wright | first = M T | year = 2005 | title = Epicyclic Gearing and the Antikythera Mechanism, part 2 | journal = Antiquarian Horology | volume = 29 | issue = 1 | pages = 54 – 60 | lang = en}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Инженерна_наука“.