Христо Бучков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
 
== Биография ==
Бучков е роден в 1856 година в град [[Кукуш]], тогава в [[Османската империя]], днес в [[Гърция]]. Син е на хаджи [[Георги Бучков]], делегат от [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинската епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в Цариград през 1871 година. Учи в родния си град, след което завършва [[Галатасарайски лицей|Галатасарайския лицей]] в [[Цариград]].,<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40</ref><ref name="Райновъ 12"/> където е съученик със [[Стоян Михайловски]], [[Али Ръза паша|Ръза паша]] и [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]].<ref name="Райновъ 13"/> В 1877 година, в навечерието на Руско-турската война заминава за Румъния, за да постъпи в Българското опълчение, но е заловен в Русе и върнат в Кукуш, където е затворен за известно време.<ref name="Райновъ 13">{{cite journal | last = Райновъ | first = Б | authorlink = Божил Райнов | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
След освобождението си става учител в Кукуш, а след това в Гумендже. Заминава за Солун, където преподава френски и турски и основава български пансион.<ref name="Райновъ 13"/>
Става български учител и преподава 12 години в разни селища в [[Македония (област)|Македония]] - в Кукуш, [[Солун]], [[Струмица]], [[Скопие]] и [[Воден]]. В Кукуш преподава турски и френски език.<ref name="Извори"/> Там негов ученик е [[Гоце Делчев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gd2/gd_bio.html Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 15 - 16]</ref> Заточен е в [[Мала Азия]], но по-късно е помилван с помощта на [[Драгоман (преводач)|драгоманина]] [[Наум Спространов]] на [[Руско консулство в Солун|руското консулство в Солун]].
 
Става български учител и преподава 12 години в разни селища в [[Македония (област)|Македония]] - в Кукуш, Гумендже, [[Солун]], [[Струмица]], [[Скопие]] и [[Воден]]. Първоначално преподава в родния си град, а след това в Гумендже.<ref name="Райновъ 13"/> В Кукуш преподава турски и френски език.<ref name="Извори"/> Там негов ученик е [[Гоце Делчев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gd2/gd_bio.html Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 15 - 16]</ref> Заточен е в [[Мала Азия]], но по-късно е помилван с помощта на [[Драгоман (преводач)|драгоманина]] [[Наум Спространов]] на [[Руско консулство в Солун|руското консулство в Солун]].
От 1879 г. е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]], в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис. През 1889 – 1895 година е първият драгоманин на [[Българско дипломатическо агентство в Цариград|българското дипломатическо агентство]] в [[Цариград]]. В 1895 година се установява в [[София]].<ref>[http://www.promacedonia.org/cm/cm_29.html#5. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985]</ref>
 
От 1879 г.година е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]], в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис. През 1889 – 1895 година е първият драгоманин на [[Българско дипломатическо агентство в Цариград|българското дипломатическо агентство]] в [[Цариград]]. В 1895 година се установява в [[София]].<ref>[http://www.promacedonia.org/cm/cm_29.html#5. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985]</ref> Близък е с униатските владици [[Нил Изворов]], [[Лазар Младенов]] и [[Епифаний Шанов]]. За кратко е арестуван.<ref name="Райновъ 13"/>
Автор е на непубликуван турско-български и българо-турски речник.<ref>Куманов, Милен. „ Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 36</ref> Умира в София през 1913 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 96</ref>.
 
Две години преподава в Струмица заедно с Арсени Костенцев. След това се мести в Скопие, а оттам във Воден, където става главен български учител и развива широка дейност срещу гръцката пропаганда. Обвивен е пред властите, но е спасен от заточение в Анадола от турските първенци, тъй като преподава безплатно френски в турските училища в града. Бучков е в добри отношения с екзарх Йосиф I Български, но се бори против централизацията на Екзархията и настоява да се въдстанови Мирския съвет, които според него би имал голямо значение за българите.<ref name="Райновъ 13"/>
 
По препоръка на екзарха в 1888 година е назначен за първи драгоманин в българското агентство в Цариград, при управлението на [[Георги Вълкович]]. След убийството на Вълкович си подава оставката. Живее известно време в Цариград като пенсионер, след което се установява в София.<ref name="Райновъ 13"/>
 
Автор е на непубликуван турско-български и българо-турски речник.<ref>Куманов, Милен. „ Македония„Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 36</ref> Умира в София през 1913 година<ref>Българската възрожденскаname="Райновъ интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 96<13"/ref>.
 
Умира в София през 1913 година.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 96</ref><ref name="Райновъ 13"/>
 
==Вижте също==