Христо Бучков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
От 1879 година е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]], в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис. През 1889 – 1895 година е първият драгоманин на [[Българско дипломатическо агентство в Цариград|българското дипломатическо агентство]] в [[Цариград]]. В 1895 година се установява в [[София]].<ref>[http://www.promacedonia.org/cm/cm_29.html#5. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985]</ref> Близък е с униатските владици [[Нил Изворов]], [[Лазар Младенов]] и [[Епифаний Шанов]]. За кратко е арестуван.<ref name="Райновъ 13"/>
Две години преподава в Струмица заедно с Арсени Костенцев. След това се мести в Скопие, а оттам във Воден, където става главен български учител и развива широка дейност срещу гръцката пропаганда. Обвивен е пред властите, но е спасен от заточение в Анадола от турските първенци, тъй като преподава безплатно френски в турските училища в града. Бучков е в добри отношения с екзарх Йосиф I Български, но се бори против централизацията на Екзархията и настоява да се въдстанови Мирския съвет, които според него би имал голямо значение за българите.<ref name="Райновъ 13"/> По убеждения е еволюционист.<ref name="Райновъ 14">{{cite journal | last = Райновъ | first = Б | authorlink = Божил Райнов | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Единъ от забравенитѣ: учительтъ и общественикъ Хрисот Бучковъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>
По препоръка на екзарха в 1888 година е назначен за първи драгоманин в българското агентство в Цариград, при управлението на [[Георги Вълкович]]. След убийството на Вълкович си подава оставката. Живее известно време в Цариград като пенсионер, след което се установява в София.<ref name="Райновъ 13"/>
| |||