Война за полското наследство: Разлика между версии

Австрийският император Карл VІ подценява готовността на противниците си да се бият за правата на дон Карлос в Италия. Докато Русия и Саксония са заети в Полша, [[Кралство Прусия|Прусия]], Англия и Нидерландия остават неутрални. Единственият съюзник, на когото разчита, е [[Савойско херцогство|Савоя]]-Сардиния, но Фльори ловко я привлича на своя страна, обещавайки ѝ [[Милано]].<ref>''Ibid.'', p. 93</ref> Савойският херцог Карло-Емануеле завзема австрийските Милано и [[Мантуа]]. Франция и Австрия изпращат армии в долината на [[По]], където войната се води с променлив успех. Много по-категорични са успехите на испанците в южна Италия. Дон Карлос, който вече е признат за херцог на Парма, заедно с опитния генерал [[Монтемар]], нахлуват през папските земи на юг и лесно завземат крепостите Гаета и [[Капуа]]. На 25 май 1734 г. австрийските войски са разбити при [[Битонто (битка)|Битонто]] и до края на годината цялото Неаполитанско кралство пада в ръцете на дон Карлос. Монтемар се прехвърля в Сицилия и я завладява. Така южна италияИталия отново се връща в ръцете на испанците.[[Кралство на двете Сицилии|вете Сицилии]].