Павел Бобеков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Подзаглавия
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Ред 7:
}}
 
'''Павел Станьов Бобеков''' е [[България|български]] революционер, председател на [[Военен съвет|Военния съвет]] ([[Привременно правителство]]) в [[Панагюрище]] и [[хилядник]] по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в IV-ти революционен окръг. Умира от тиф в [[Велико Търново|Търново]] като доброволец в щаба на [[Йосиф Гурко|генерал Гурко]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]].
 
== Биография ==
Павел Бобеков е най-възрастният син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През [[1864]] г. е пратен да учи в [[Цариград]], в [[Робърт колеж]]. През 1866 г. почива баща му. През [[1870]] г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът – дипломат след Освобожденито, [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]]. Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртта на брат му Георги и през [[1874]] г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
 
=== Ранни години и образование ===
Павел Бобеков е най-възрастният син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През [[1864]] г. е пратен да учи в [[Цариград]], в [[Робърт колеж]]. През 1866 г. почива баща му. През [[1870]] г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът – дипломат след ОсвобожденитоОсвобождението, [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]]. Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртта на брат му Георги и през [[1874]] г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
 
=== Учителстване в Панагюрище ===
Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение е Цвятко Мирчов Брънчев. По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на [[Христо Ботев]] – Стефан.
 
=== Революционна дейност ===
След пристигането на [[Георги Бенковски]], във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава начело. Преди началото на въстанието, поради военната подготовка (от<ref>''От всички посветени в революционната подготовка на въстанието, единствено той е имал нужното военно обучение и е познавал основно турското военно изкуство, завършващите военномедицинското училище директно са постъпвали в турската армия с чин майор. Виж: вижД-р П.Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г., стр. 33)''</ref>, високият морал, силно изразеният му български дух, той е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство.
 
=== След Априлското въстание ===
След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, след което участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] г. През [[1877]] г., заедно с [[Иван Адженов]] издават първия български ежедневник „[[Секидневний новинар]]“ в [[Букурещ]], на който Бобеков е първи редактор.
 
Line 31 ⟶ 36:
* ''Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г. (ползвани ръкописи и снимки на Павел Бобеков, предоставени от Лука Зумпалов).''
* ''Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков /по случай 85 години от смъртта му/ – биографична справка, Панагюрище, 19.10.1962 г., ЧП 156 – ДА Пловдив.''
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{commonscat|Pavel Bobekov|Павел Бобеков}}