Луи XV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
}}
'''Луи ХV''' (на [[Френски език|френски]] '''Louis XV''') (15 февруари 1710 – 10 май 1774) е крал на [[Франция]] и [[Кралство Навара|Навара]] от 1715 до 1774 г.<ref>Кратка статия за Луи ХV виж в E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485-1789'', Penguin books 1980, pp. 274-279</ref> Известен е със своето неадекватно и некомпетентно управление, което сериозно намалява силата и престижа на френската монархия – както вътрешен, така и международен. В страната той не успява да разреши основните проблеми, които разделят френското общество: враждата между [[Йезуитски орден|йезуити]] и [[Янсенизъм|янсенисти]], господстващото положение на привилегированите класи; короната не съумява да ги накара да плащат справедлив дял от [[Данък|данъците]]. Институциите на [[Стар ред|стария режим]] остават твърде бюрократични и неспособни да отговорят на променящото се общество, което се развива бързо в идейно, културно и икономическо отношение. Нерешен и дори задълбочен остава конфликтът между краля и провинциалните парламенти, които защитават привилегиите.
▲'''Луи ХV''' (на [[Френски език|френски]] '''Louis XV''') (15 февруари 1710 – 10 май 1774) е крал на [[Франция]] и [[Кралство Навара|Навара]] от 1715 до 1774 г.<ref>Кратка статия за Луи ХV виж в E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485-1789'', Penguin books 1980, pp. 274-279</ref> Известен е със своето неадекватно и некомпетентно управление, което сериозно намалява силата и престижа на френската монархия – както вътрешен, така и международен. В страната той не успява да разреши основните проблеми, които разделят френското общество: враждата между [[Йезуитски орден|йезуити]] и [[Янсенизъм|янсенисти]], господстващото положение на привилегированите класи; короната не съумява да ги накара да плащат справедлив дял от [[Данък|данъците]]. Институциите на [[Стар ред|стария режим]] остават твърде бюрократични и неспособни да отговорят на променящото се общество, което се развива бързо в идейно, културно и икономическо отношение. Нерешен и дори задълбочен остава конфликтът между краля и провинциалните парламенти, които защитават привилегиите.
На полето на международната политика Франция се развива възходящо през първата половина от управлението на Луи ХV. Разтърсената през [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] могъща монархия бавно се съвзема по време на регентството и управлението на [[Андре-Еркюл дьо Фльори|кардинал Фльори]], като се съюзява с [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Съединени провинции|Обединените провинции]] срещу [[Испания]]. Франция участва успешно във [[Война на четворния съюз|Войната на четворния съюз]] и [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]]. Дори когато променя курса и привлича Испания на своя страна (във [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]]), успехите продължават. От 1744 до 1748 г. френските войски покоряват цяла [[Австрийска Нидерландия]], което не са постигали дори при [[Луи XIV|Краля Слънце]]. Когато Луи ХV неочаквано връща всичко завладяно, настъпва първото голямо разочарование от него.
Line 38 ⟶ 36:
=== Кризата на френското наследство ===
Луи ХV е правнук на [[Луи XIV|Луи ХІV]], внук на [[Луи дьо Бурбон, Великият дофин|Луи, Великия дофин]] и син на [[Луи, херцог дьо Бургон]] и неговата съпруга [[Мария-Аделаида Савойска|Мари-Аделаид от Савоя]]. В дългия си живот Луи ХІV вижда смъртта на сина си (1711), на първородния си внук (1712), на друг от своите внуци (1714). 1712 г. е особено фатална, защото тогава след тежка болест умира Мари-Аделаид, после съпругът ѝ, който силно я обича,<ref>Vincent Cronin, ''Louis XIV'', Boston 1965, p. 328</ref> накрая и техният първороден син – [[Луи дьо Бретан]] (роден 1707 г.). Така цялото наследство на Краля Слънце, което допреди две години е изглеждало стабилно, се стопява. Остава само малкият двегодишен херцог на Анжу, известен по-късно като Луи ХV. Всички очакват и той бързо да почине, поради което Луи ХІV обмисля да предаде престола на някой от извънбрачните си синове.
[[Файл:Louis XIV of France and his family attributed to Nicolas de Largillière.jpg|ляво|мини|259x259пкс|Луи ХІV със семейството си през 1710 г. - край него са синът му, Великият дофин и внукът му, херцог дьо Бургон. Жената е мадам Вентадур, която държи по-големия брат на Луи ХV. Картината е рисувана за нея от Никола дьо Ларжилиер около 1720 г.]]
Единственият друг жив наследник на френския престол е испанският крал [[Филип V (Испания)|Фелипе V]], внук на Луи ХІV. Той обаче, след като приема испанския престол, се отрича от правата си върху френския, което е потвърдено от международни договори (виж [[Утрехтски мирен договор]]).<ref>Ian Dunlop, ''Louis XIV'', New York 2000, p. 451</ref> Права има и [[Филип II Орлеански|Филип ІІ Орлеански]], племенник на стария крал. Съгласно Утрехсткия договор той се отрича от всички претенции към испанския престол, но френският би бил негов, ако Луи почине без деца.<ref>Olivier Bernier, ''Louis the Beloved. The Life of Louis XV'', New York 1984, p. 2</ref>
Луи ХV се ражда във [[Версайски дворец|Версай]] на 15 февруари 1710 г. с титлата херцог д’Анжу. Две години по-късно става дофин, тоест престолонаследник. Когато родителите му умират от дребна шарка, се оказва, че и той, както и по-големият му брат са заразени. Лекарите подхождат с пускане на кръв, но децата се влошават. Тогава гувернантката на по-малкото мадам дьо Вентадур спира тези процедури, смятайки, че са злоумишлени. С огромна майчинска грижа тя остава при детето и този период на постоянна закрила се отразява върху личността на бъдещия крал.<ref>''Последният преди потопа. Как Луи XV пропилява живота си и разорява Франция'', статия на сайта history.nakratko.bg, посетен на 17.09.2019 г.</ref> Удивителен факт е, че той оцелява, а тя е обявена за спасителка на династията. Когато Луи ХІV умира на 1 септември 1715 г., неговият правнук наследява трона.
[[Файл:LouisXV DucOrléans.jpg|ляво|мини|260x260пкс|Регентът Филип Орлеански и малкия Луи ХV]]
=== Регентството на Филип Орлеански (1715-23) ===
Line 49 ⟶ 48:
Външната политика през този период е в ръцете на абат [[Гийом Дюбоа]], Тя е ориентирана към съюз с Великобритания, за да се усмирят амбициите на Испания за реконкиста в [[Италия]]. Филип Орлеански има всички основания да се страхува от опитите на Фелипе V да вземе френския престол. Дюбоа и английският пръв министър Станхоуп създават с Обединените провинции тройния, а после (след присъединяването на [[Австрия]]) – и Четворния съюз.<ref>Pevitt, ''Philippe, duc d’Orleans...,'' p. 198</ref> Съюзът успешно блокира операцията на испанците в [[Сицилия]] (1716-1718) и независимо от близките роднински връзки, французите нахлуват в испанските предели. След мира от 1720 г. приятелството с Испания се възстановява, а кралят е сгоден за една от дъщерите на чичо си.
[[Файл:Maria Lescynska; Queen of France- François Stiémart.jpg|мини|Мария Лешчинска, портрет от Франсоа Стемар]]
=== Брак с Мария Лешчинска ===
Ред 56:
Още от деня на сватбата си Многообичаният Луи се заема да осигури наследниците, които цялата страна очаква. Той се влюбва в своята кралица, затова не му е трудно да постигне бърз резултат – през 1727 г. се ражда първата му дъщеря, а през 1729 – син на име [[Луи, дофин на Франция (1729 – 1765)|Луи]],<ref>''Ibid''., p. 41</ref> с което за първи път от 1712 г. монархията получава дофин. Радостта сред народа и всички слоеве е огромна. Момчето оцелява и доживява достатъчна зрялост, за да има на свой ред синове.
[[Файл:Louis XV by Alexis Simon Belle.jpg|мини|Портрет на Луи ХV от А. С. Бел]]
=== Личността на Луи ХV ===
| |||