Луи XV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 128:
През 1761 г. Шоазьол поема прякото командване на армията и флота с амбицията да възстанови силата и престижа им, но се сблъсква се главния проблем на страната – недостига на пари. Опитът му да притисне парламентите и търговските камари в големите градове не носи успех. Междувременно в Германия пруската армия е почти унищожена в редица битки с руснаците и австрийците, същото се готви и за самата Прусия. Неочакваната смърт на Елисавета (1762) спасява Фридрих ІІ, тъй като наследникът ѝ [[Петър III (Русия)|Петър ІІІ]] е негов почитател. В крайна сметка, въпреки съсипващите икономиката разходи,<ref>Виж подробности в James Riley, ''The Seven Years War and the old regime in France. The economic and financial toll'', Princeton 1986, pp. 132-161</ref> в Седемгодишната война Франция не постига главната си цел – да спре възхода на Прусия, а за сметка на това понася серия унизителни поражения. Иронично е, че унижението ѝ е подписано тъкмо в Париж на 10 февруари 1763 г. Договорът потвърждава загубата на Канада, както и на част от [[Френска Луизиана|Луизиана]] (последната в полза на Испания), докато островите Гваделупа, Мартиника и [[Сейнт Лусия]] са ѝ възстановени.
=== Присъединяване на Лотарингия и Корсика ===
В края на управлението на Луи ХV Лотарингия най-после става част от Франция. След смъртта на Станислав Лешчински през 1766 г., тъст на краля, тя става част от неговото наследство. Официално е присъединена през март същата година. Така се завършва дълъг процес, започнат още през [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. Лотарингия неведнъж е била окупирана като предпазна мярка, след това освобождавана, но така и не се появява повод за военното ѝ завладяване. Сега проблемът се решава по династичен път.▼
▲В края на управлението на Луи ХV Лотарингия най-после става част от Франция. След смъртта на Станислав Лешчински през 1766 г., тъст на краля, тя става част от неговото наследство. Официално е присъединена през март същата година. Така се завършва дълъг процес, започнат още през Тридесетгодишната война. Лотарингия неведнъж е била окупирана като предпазна мярка, след това освобождавана, но така и не се появява повод за военното ѝ завладяване. Сега проблемът се решава по династичен път.
Въпросът за Корсика се поставя още в края на 30-те години, когато населението започва да се бунтува срещу властта на република Генуа. През 1755 г. водачът на бунта Паскале Паоли обявява създаването на самостоятелна държава. Генуа няма сили да се справи с това и кани Луи ХV да потуши бунта.[1] Армия от 27 000 души завзема пристанищата и основните пътища. През 1768 г. Генуа отстъпва острова на Франция, за да не попадне в английски ръце, а Паоли бяга в Лондон. ▼
▲Въпросът за [[Корсика]] се поставя още в края на 30-те години, когато населението започва да се бунтува срещу властта на [[Генуезка република|република Генуа]]. През 1755 г. водачът на бунта [[Паскуале Паоли|Паскале Паоли]] обявява създаването на самостоятелна държава. Генуа няма сили да се справи с това и кани Луи ХV да потуши бунта.
== Смърт ==
| |||