Луи XV: Разлика между версии

 

== Френската монархия при Луи ХV ==

 

=== Обществено устройство ===

 

Франция при Луи ХV безспорно е [[абсолютна монархия]], при която всичко в обществения, политическия и стопанския живот зависи от волята на краля, но това не означава, че няма опозиционни структури. Регионалните парламенти, начело с Парижкият, продължават през цялата епоха да се борят за дял във властта и да оспорват кралски решения. Събранието на духовниците си поставя подобни цели. През 1771 г. парламентите са разпуснати, но това е твърде закъсняла мярка.<ref>''Ibid.''</ref> В духовно отношение главна алтернатива на властта са янсенистите, противници на католическата църква. Кралят опитва да се справи с тях, но се сблъсква с популярността им сред чиновниците и новите аристократи.

 

=== Кралят и неговите министри ===

През по-голямата част от управлението си Луи ХV се доверява на различни министри и им позволява да ръководят страната по свое усмотрение. Връзки, интриги и борба за власт, която той не опитва да ограничи, са най-честите фактори за издигането и падането на тези министри. Понякога това са безотговорни хора, които поставят личните си интереси над държавните, но има и случаи, когато изборът на краля е сполучлив. За разлика от своя велик предшественик Луи ХV се оказва неспособен да управлява сам и въпреки че има период на „лично управление“, всъщност не той взема решенията.

От 1726 до 1743 г. Франция е управлявана от миролюбивия и разумен кардинал Фльори, бивш наставник на Луи. Луи го избира за пръв министър, защото по това време има респект към възрастните и опитни хора и защото като учител Фльори се е отнасял добре с него.<ref>Williams, ''English and European History''…, p. 275</ref> Кардиналът показва на краля ползите от стабилността в управлението – той запазва 12 години на поста финансовия министър [[Филибер Ори]] и десет години – външния министър [[Жермен Шовлен]]. С разум и спокойствие правителството понижава държавния дълг, реорганизира данъчната система и разширява четирикратно [[Международна търговия|външната търговия]].<ref>Bernier, ''Louis the Beloved''…, p. 63</ref>  Това е време на строеж на нови пътища и канали и в средата на века Франция се счита за образец по отношение на транспортната си система. При Фльори (от 1737 г.) започват изложения на картини и други произведения на изкуството, наречени „салони“.<ref>Alvar González-Palacios, ''The Age of Louis XV'', London 1969, p. 26</ref> Започва разцвет на културата. [[Френска академия|Френската академия]] получава по-голяма държавна подкрепа. Кралската ботаническа градина получава статут на научна институция, оглавена от големия естествоизпитател [[Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон|Бюфон]].<ref>Colin Jones, ''The Cambridge illustrated history of France'', Cambridge 1994, p. 167</ref> Впоследствие се откриват и други академии – за медицина, за флота и за земеделие.

 

След смъртта на Фльори през януари 1743 г. [[Адриен Морис дьо Ноай|херцог дьо Ноай]] показва на краля писмо от Луи ХІV до внука му Филип д’Анжу, в което го съветва да се вслушва в мнението на останалите, но сам да взема решенията. Впечатленият Луи ХV обявява начало на личното си управление, доверявайки се на двама ключови министри: [[Жан-Батист Машо д’Арнувил|Машо д’Арнувил]] (на финансите) и [[Марк Пиер, граф д’Аржансон|граф д’Аржансон]] (на армията). След края на Войната за австрийското наследство д’Арнувил се опитва да наложи данъка ''vingtième'' на всички съсловия, но не успява – привилегированите, с решителната подкрепа на парламентите, отхвърлят идеята. Данъкът остава само за селяните и дори е повишен на два пъти по време на Седемгодишната война.<ref>Haine, ''The History of France'', p. 65</ref>

На 5 януари 1757 г. един луд на име [[Робер Франсоа Дамиен|Робер-Франсоа Дамиен]] извършва покушение над Луи ХV. Той си пробива път през стражите и го ранява отстрани с малък нож.<ref>Evelyne Lever'', Madame de Pompadour. A life'', New York 2002, p. 209</ref> Въпреки обилната загуба на кръв, кралят се възстановява бързо, но събитието се отразява на настроението му. От този момент той по-често е замислен и често споменава убиеца на [[Анри IV|Анри ІV]] – [[Франсоа Раваяк|Раваяк]].<ref>Франсоа Раваяк (François Ravaillac) през 1610 г. убива Анри ІV. Оттогава не е имало покушение срещу френски владетел.</ref> Дамиен е подложен на мъчения, за да обясни постъпката си, но без резултат. После е съден от Парижкия парламент, който в този случай показва лоялност и го изпраща на смърт.<ref>''Assassination attempt on King Louis XV by Damiens, 1757'', статия на сайта http://en.chateauversailles.fr/discover/history/key-dates/assassination-attempt-king-louis-xv-damiens-1757, посетен на 19.09.2019 г.</ref>