Северна Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ToxicYoshi (беседа | приноси) м имаше неточности |
м Премахнати редакции на ToxicYoshi (б.), към версия на Nikki080 Етикет: Отмяна |
||
Ред 84:
== История ==
{{основна|История на Северна Македония}}
=== Антична история на региона ===
{{основна|Древна Македония|Пеония}}
[[Файл:Ancientbitola.jpg|ляво|мини|Руините на град [[Хераклея Линкестис]], основан от Филип II Македонски през IV век пр. Хр.]]
През античността по-голямата част от днешна Северна Македония попада в границите на [[Пеония]], територия населена от тракийската племенна група на пеоните<ref>Bauer, Susan Wise: ''The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome'' (2007), ISBN 0-393-05974-X, page 518: „... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians.“</ref>, докато северозападната част е населявана от племето [[дардани]], а югозападната от племената [[енхелейци]], [[пелагония|пелагони]] и [[Линкестида|линкести]], първите две от които [[илири]]йски, а вторите – [[Молоси (народ)|молоски]].<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=4Nv6SPRKqs8C&pg=PA170&dq=illyrians+ohrid#PPA49,M1 |title=Wilkes, John: ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49 |publisher=Google Books |date=28 декември 1995 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-631-19807-9}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=kAvbhZrv4gUC&pg=PA442&dq=illyrian+lychnitis|title=Sealey, Raphael, ''A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.'', University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442 |publisher=Google Books |date=28 октомври 1976 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-520-03177-7}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=4CpYot4N2PUC&pg=RA1-PA13&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PRA1-PA13,M1 |title=Evans, Thammy, ''Macedonia,'' Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-1-84162-186-9|date=1 юни 2007}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=614pd07OtfQC&pg=PA99&dq=early+macedonia+upper++thracian#PPA74,M1 |title=Borza, Eugene N., ''In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon,'' Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74 – 75 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-691-00880-6|date=8 септември 1992}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=vx251bK988gC&pg=RA6-PA750&dq=ancient+macedon#PRA6-PA719-IA4,M1 |title=Lewis, D.M. et al. (ed.), ''The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'', Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723 – 724 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-521-23348-4|year=1994}}</ref><ref>The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond,1982,ISBN 0-521-23447-6,page 284</ref>
[[Файл:Map of ancient Paeonia and environs (English).svg|ляво|мини|230п|Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.]]
През 356 г. пр. Хр. [[Филип II Македонски]] присъединява<ref name="Rome page 75">Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75</ref> [[Горна Македония]] в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония ([[Девриоп]])<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA187&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PPA14,M1 |title=Poulton, Hugh, ''Who are the Macedonians?'' C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14 |publisher=Google Books |date=23 февруари 2000 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-1-85065-534-3}}</ref>. Неговият син [[Александър III Македонски]] превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. [[Филип V Македонски]] (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – [[Дропион]], като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр. Хр. регионът е включен в границите на [[Римска империя|Римската империя]], а през 146 г. пр. Хр. е създадена провинция [[Македония (провинция)|Македония]]. Въпреки това, [[Дардания (Европа)|Дардания]] продължава съпротивата, като областта (вкл. [[Скопско]]) попада под римска власт чак през 28 г. пр. Хр. При управлението на [[Диоклециан]] провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Северна Македония попада във втората, чиято столица е град [[Стоби]]<ref>A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549</ref>. Най-северните части на областта, включително град [[Скупи]] (дн. Скопие), е присъединена към провинция [[Мизия]]<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-9068124/Skopje |title=Encyclopaedia Britannica – Scopje |publisher=Britannica.com |accessdate=6 юни 2011}}</ref>. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския<ref> A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351</ref>.
=== Средновековие и османско владичество ===
{{основна|Южни славяни| Първо българско царство|България (тема)|Втора българска държава|Османска империя}}
След 580 г. византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари.<br />
[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|180px|Куберова България]]
[[Файл:Wars_of_tsar_Simeon_Ist.jpg|мини|ляво|240п|България при цар Симеон I]]
[[Файл:First Bulgarian Empire (976-1018).png|мини|България при цар Самуил]]
Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град [[Битоля]], се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан [[Кубер]], напуснали [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]<ref>„Acta Sancti Demetrii“, V 195 – 207, Гръцки извори за българската история, 3, стр. 159 – 166</ref>. Тук те се установяват като независими създават своя [[Куберова България]] и, както е отбелязано в надписите на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори.<br />
През 808 г. хан [[Крум]] настъпва към [[Сяр]]. При управлението на хан [[Пресиан|Пресиян]] (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] до [[Адриатическо море|Синьо море]]. През управлението на княз [[Борис I|Борис-Михаил]] (852 – 889) България приема [[християнство]]то, а [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]] става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар [[Симеон Велики]] книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските граници обхващат не само съседните [[Сърбия]] и [[Епир]], но и [[Тесалия|Тесалия,]] както и останалата дотогава извън границите част от днешна [[Албания]]. След завладяването на [[Преслав]] от византийския император [[Йоан Цимисхий]] през 971 г. столицата на България се мести последователно в [[Скопие]], [[Преспа (средновековен град)|Преспа]], [[Охрид]] и [[Битоля]], тук е седалището на българския патриарх<ref>{{Снегаров-ИОА-1|26 – 31}}</ref> и днешните [[Албания]] и Северна Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от [[Добруджа]]<ref>Записка на готския топарх, ГИБИ, т. 5р БАН, С 1958, стр. 288 – 294]]</ref> през [[Охтум|Банат]], [[Белград]] и [[София]] до [[Драч]] и [[Лариса]]. През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на [[Пресиян II]] в [[Томор]], на войводата [[Ивац]] в планината Връхот (дн. в Албания), на [[Видин]] и на [[Сермон]] в [[Срем (област)|Срем]] [[Византийско владичество над българските земи|България пада под византийска власт]] при император [[Василий II Българоубиец]] след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) [[България (тема)|България]], а [[Българска православна църква|българската патриаршия]] е преобразувана в [[Охридска архиепископия]]. Но завоевателят тук не е в свои земи, само след двадесет и три години през 1040 г. българите от Срем и [[Видин]] през София до [[Янина]] и [[Ламия]] въстават и провъзгласяват за свой цар [[Петър Делян|Петър Делян.]] Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след тридесет и една години през 1072 г. потомъкът на българските [[кавхан]]и [[Георги Войтех]] оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от [[Костур (град)|Костур]] до [[Ниш]]. Византийското господство е възстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на империята.
[[Файл:Central balkans 1373 1395.png|ляво|мини|250п|Балканите между 1373 – 1395 година.]]
Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар [[Иван Асен I]] настъпва през 1195 г. към [[Скопие]] и възстановява в областта суверенитета на [[Второто българско царство|Българското царство.]] При братята му царете [[Петър IV]] и [[Калоян]] българските държавни граници обхващат териториите от [[Прищина]] до [[Сервия]]. След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот [[Алексий Слав]] и [[Стрез|севастократор Стрез.]] При цар [[Иван Асен II]] областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в [[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота,]] и страната отново има широк излаз на [[Адриатическо море|Синьо море]]. Към средата на XIII в. български боляри на [[Скопие]] са Тих и синът му [[Константин Тих]], който през 1257 г. е избран от болярския съвет в [[Търново]] за цар на [[България]]. След като [[Ивайло]] сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. [[Душаново царство|Душаново царство,]] за чиято столица е обявен град Скопие<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=y2d6OHLqwEsC&pg=PA275&dq=KINGDOM+OF+PRILEP&q=KINGDOM%20OF%20PRILEP |title=The last centuries of Byzantium, (1261 – 1453) by Donald MacGillivray Nicol |publisher=Google Books |year=1993|accessdate=28 април 2010|isbn=978-0-521-43991-6|page=500|author1=Nicol, Donald Macgillivray}}</ref>. Към 1356 г., само десет години след смъртта на цар [[Стефан Душан|Стефан Душан,]] империята се разпада и до [[Удж#Османско нашествие на Балканите|османското нашествие на Балканския полуостров]] в този регион доминира [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]]. След смъртта на [[Крали Марко]] през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на [[Охридски санджак]], и са присъединени към [[Османска империя|Османската империя]]. Части от днешна Северна Македония попадат в [[Скопски санджак|Скопския санджак]], създаден още през 1392 г. с падането на града, в [[Дебърски санджак|Дебърския санджак]] и [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]].
Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с [[Видин]], [[Провадия]] и [[Мадара]] на въстание се вдига народът във [[Велес]] и [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]]. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено [[Мариовска буна]]. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.<ref>[http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/2-4-3.pdf РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски]</ref> През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от [[Чавдар войвода|Чавдар войвода,]] същата година превземат София, по това време главен град на [[Румелия (област)|Румелия]] и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци<ref>[http://www.heritagebg.net/kratka-istoriya/49-antiosmanskata-saprotiva-na-balgarskiya-narod-xv-xvii-v Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)]</ref>. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното [[Карпошово въстание|Карпошово въстание,]] влиза във връзка с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref> и е признат от сюзерена за български „[[крал]] на [[Куманово]]“ и негов [[васал]], а съратникът му [[Страхил войвода]] e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].
=== Национално възраждане ===
{{Основна|Възраждане|Българска екзархия}}
[[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на Българската екзархия (1870 – 1913).]]
[[Файл:Bulgaria-map-Tscherkassky-1877.jpg|250п|мини|Карта на Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано]]
[[Файл:Constantinople conference.png|Граници на България според [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]], 1876 – 1877|мини|250п]]
[[Файл:Sanstefanska_Bulgaria.png|мини|250п|Карта на Санстефанска България.]]
[[Файл:Bulgarian dialect map-yus.png|мини|250px|Обитавани от българи земи – български говори и диалекти]]
В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – [[Битолски вилает|Битолски]], [[Косовски вилает|Косовски]] и [[Солунски вилает|Солунски]]. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и националноосвободителната борба, в легиите на Раковски, в бунтовете на хъшовете в Браила, в революционните чети. През 1859 г. жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. През 1869 г. Йосиф Ковачев открива първото педагогическо училище в Щип. На 28 февруари 1870 г. излиза султанският ферман за Българската Екзархия – опора на българите в Македония. През 1876 г. заедно с Априлското въстание е вдигнато известното [[Разловско въстание|Разловско въстание.]] През 1877 г. македонски българи се бият на Шипка в [[Българско опълчение|българското опълчение]]. На 20 май 1878 г. от двадесет и една църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат прошение до европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни същата година македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония. Същата година е основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1882 г. е открита и девическа гимназия. През 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава [[ВМРО]]. През 1895 г. става т. нар. [[Четническа акция на Македонския комитет]]. През XX век освободителната борба на българите от Македония продължава с [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]], [[Солунски атентати|солунските атентати]], [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Българите участват масово в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесетата пехотна македонска дивизия]].<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0096&g= Държавна агенция архиви]</ref>
Проникването на идеите на [[Просвещение]]то от Западна Европа бележи нов етап в развитието на Македония, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През XIX век [[Братя Миладинови|братята Миладинови]], [[Райко Жинзифов|Райко Жинзифов,]] [[Йоаким Кърчовски]], [[Кирил Пейчинович]], [[Йордан Хаджиконстантинов Джинот|Йордан Хаджиконстантинов (Джинот)]] и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]]. Главното постижение е създаването на [[Български църковни общини в Македония|български църковни общини]] във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 г. [[Българска екзархия]]. В границите на днешна Северна Македония такива общини е имало в градовете [[Скопие]], [[Битоля]], [[Велес]], [[Дебър]], [[Крива Паланка|Крива паланка]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Струмица]], [[Щип]] и други, а български епархии, управлявани от владици, са [[Охридска епархия|Охридската]], [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Битолската]], [[Скопска епархия|Скопската]], [[Дебърско-Кичевска епархия|Дебърската]], [[Повардарска епархия|Велешката]] и [[Струмишка епархия|Струмишката]]. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в Битоля, [[Скопско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в Скопие и [[Щипско българско педагогическо богословско училище|българското педагогическо богословско училище]] в Щип.
През 1876 г. избухва [[Разловско въстание|Разловското въстание]] като част от [[Априлско въстание|Априлското въстание]], което предизвиква последната сериозна [[Източна криза]]. Според предложенията на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] голямата част от територията на днешна Северна Македония е предвидено да бъде включена в Западнобългарски вилает, а според прелиминарния [[Санстефански мирен договор]] почти цялата географска област Македония влиза в границите на новосъздадена България. След [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 г. Македония остава в рамките на [[Османска империя|Османската империя]], а през 1893 г. се основава [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], която на основата на член 23 от Берлинския договор се бори за извоюването на [[Автономия за Македония и Одринско|автономия за Македония]]. [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] от 1903 г. предизвиква по-активната намеса на [[Велики сили|Великите сили]] по [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]]. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби се стига до формирането на [[Балкански съюз]] между тях и започването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 г.
=== В Кралство Сърбия и Югославия ===
[[Файл:Macedonia-borders 1914-1999.png|мини|250п|Държавни граници в Македония 1913 – 1999 година]]
Според сключения преди Балканските войни [[Българо-сръбски договор (1912)|Българо-сръбски договор]] от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878 – 1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11 – 14</ref> По време на [[Балканската война]] сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на [[Междусъюзническата война]] се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – [[Вардарска Македония]] за Кралство Сърбия, [[Пиринска Македония]] за Царство България и [[Егейска Македония]] за Кралство Гърция.
След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.<ref name=Banac>{{cite book |title=The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics. |last=Banac |first=Ivo|publisher=Cornell University Press|year=1984|place=London and Ithaka|isbn=0801416752|page=317}}</ref> Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.<ref name=Banac/> Официалната сръбска власт определя славянското население в Македония за „южни сърби“.<ref name=Danforth>{{cite book|title= The Macedonian Conflict|last= Danforth|first= Loring M.|year= 1997|publisher= Princeton University Press|isbn= 0-691-04356-6 |pages= 65}}</ref> Сръбското правителство нарича Вардарска Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския.<ref name=Danforth/> В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език.<ref name=Danforth/> Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена.<ref name=Banac/> Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български.<ref>{{cite book|title= Историја на Македонија|last= Рихлик|first= Ян|last2=Коуба|first2=Мирослав|authorlink=Ян Рихлик|year= 1997|place=Скопие|publisher= Македонска Реч|isbn= 978-9989-163-88-3 |pages=189}}</ref> Срещу сръбската власт избухват: [[Тиквешко въстание|Тиквешкото въстание]] на 15 – 25 юни 1913 г. и [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] на 7 септември 1913 г.
==== По време на Първата световна война ====
България се включва в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]] през есента на 1915 г. и анексира голяма част от областта. След излизането на България от войната на 29 септември 1918 г. Вардарска Македония попада отново под сръбско власт. Според [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор,]] подписан на 27 ноември 1919 г., България отстъпва и Струмица в полза на [[Кралство Югославия]]. С възстановяването на сръбската власт се завръщат и антибългарските мерки от първата окупация (1913 – 1915 г.): всички български учители и духовници са прогонени, българските книги и знаци са премахнати и всички български организации са разпуснати.<ref name="Banac" />
==== След Първата световна война ====
Сръбското правителство провежда политика на [[сърбизация]] в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда.<ref name=Banac/> За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония.<ref name=Banac/> До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства).<ref name=Banac/>
През 1927 г. в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В отговор на репресиите срещу българите във Вардарска Македония малко след това [[Мара Бунева]] разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие. В периода 1920 – 1934 г. в областта активно действат четите на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация [[Сдружение против българските бандити]] и извършват атентати срещу политически и военни лица като [[Жика Лазич]], [[Велимир Прелич]] и други. В най-общи линии местното население се застъпва за създаването на [[независима Македония]] или за включването на цялата област Македония в [[Балканска федеративна република]].
В границите на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]] Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]] в [[Кралство Югославия]].
=== По време на Втората световна война ===
{{Основна|Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)}}
[[Файл:Map of Bulgaria during WWII-BG.png|мини|360px|България по време на Втората световна война]]
Между 6 и 17 април 1941 г. [[нацистка Германия]] и фашистка [[Италия]] нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват [[Български акционни комитети]] във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/bccc_1941/index.html Bulgarian Campaign Committees in Macedonia – 1941] Dimitre Mičev</ref> В италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.
На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненският комитет]] на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] за Македония (ПКМ) начело с [[Методи Шатаров|Методи Шатаров (Шарло)]]<ref>[http://books.google.com/books?id=6WC5AAAAIAAJ&q=Shatorov+bulgarian&dq=Shatorov+bulgarian&lr=&hl=bg&pgis=1 Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223].</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=j_NbmSoRsRcC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=Metodi+Shatorov+bulgarian+communist |title=Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102 |publisher=Books.google.bg |accessdate=28 април 2010|isbn=978-1-85065-238-0|year=1995}}</ref> отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=Metodi+Shatarov+bulgarian+communist |title=Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131 |publisher=Google Books |year=1975|accessdate=28 април 2010|isbn=978-0-8047-0870-8|page=314|author1=Miller, Marshall Lee}}</ref> Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) във Вардарска Македония. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиска на Югославската комунистическа партия в [[Коминтерн]]а. В периода 1941 – 1944 г. от [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] загиват 445 души в борба с български полицейски и военни органи,<ref>Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410</ref> което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 г. българските власти под силен германски натиск<ref>[http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10006804 ''The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry''] United States Holocaust Memorial Museum</ref> извършват депортацията на близо седем хиляди евреи от областта.<ref>Mark Cohen, [http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10006803 The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry], United States Holocaust Memorial Museum</ref> След преврата на [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония<ref>[http://books.google.com/books?id=A8X6UH58dlgC&pg=PA33&dq=450+000+bulgarian+army++1944&hl=bg&ei=lw4PTt4G0ar4Bq21nfUP&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CDwQ6AEwBA#v=onepage&q&f=false Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45, Nigel Thomas, K. Mikulan, Darko Pavlović, Osprey Publishing, 1995, ISBN 1-85532-473-3, p. 33.]</ref>.
Българското управление завършва на 28 [[октомври]] 1944 г. с подписването на [[Московско примирие|Московското примирие.]]<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_42_1-8.html Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к „Македония“, брой 42, 18 ноември 1998 г.]</ref> Още на 11 октомври е подписано предварително споразумение, даващо петнайсетдневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г. (изключвайки Южна Добруджа), което страната изпълнява.<ref>[http://www.viaevrasia.com/bg/22-българия-във-външнополитическата-орбита-на-москва-19441955-любомир-огнянов.html Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012]</ref> С подписването на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]], влязъл в сила на 15 [[септември]] 1947 г., статуквото е закрепено и формално.
=== Федеративна Македония ===
{{Основна|Социалистическа Република Македония}}
{{Multiple image
|align =left
|direction= vertical
|width =150
|image1 =Flag of North Macedonia (1946–1992).svg
|caption1 =
|image2 =Locator map Macedonia in Yugoslavia.svg
|caption2=[[Социалистическа република Македония]] (тъмно червено) в [[Югославия|СФР Югославия]].
}}
Още през август 1944 г. е свикано [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ), самопровъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената [[Народна република Македония]] до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложени на [[Политически терор в Социалистическа република Македония|силен политически терор]]. До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като [[Панко Брашнаров]], [[Методи Андонов - Ченто|Методи Андонов (Ченто)]], [[Павел Шатев]], [[Венко Марковски]] и други.
На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“
В кратки срокове са създадени [[езикови комисии на АСНОМ]], които изработват и стандартизират [[Македонска литературна норма|македонския литературен език]] посредством въвеждането на [[македонска азбука]] и македонски правопис. Дадено е начало на [[Историография в Република Македония|македонска историография]], която с помощта на исторически фалшификации започва създаването на [[македонска нация]].
На 6 – 7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония. Потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървавата коледа. В периода от края на Втората световна война до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса – [[Македонизация в Пиринска Македония|насилствената македонизация на Пиринска Македония]], извършвана под натиска на СССР и със сътрудничеството на българските власти, и [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] (1946 – 1949 г.) чрез [[Народоосвободителен фронт|Народоосвободителния фронт]], който под шапката на [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]] се бори за отцепването на [[Егейска Македония]] от Гърция.
Проведена е [[колективизация]] на селското стопанство и [[индустриализация]] на икономиката. Преминава се в режим на [[планова икономика|планово стопанство]]. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944 – 1991 г. се изграждат държавните и академичните институции, голяма част от инфраструктурата.
=== Независимост (1991 г.) ===
| |||