Македонска литературна норма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 26:
Македонският език е припознат като самостоятелен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref>[[#Shea 2008|Shea (2008)]], [https://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193"]</ref> както и учени от международната общност.<ref>[[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false стр. 67]</ref> В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.
 
[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от македонскасеверномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).
 
Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 [[Македонци (нация)|македонци]]; 509 926 [[албанци]]; останалите – [[турци]], [[цигани]], [[сърби]], [[бошняци]], [[власи]]).