Бона Сфорца: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
Бона Сфорца се отличава с голямата си красота и енергия. Още приживе на Зигмунт I тя започва да упражнява силно влияние в управлението на Полското кралство, но поради своето високомерие и чужди маниери успява да отблъсне от себе си голяма част от полското дворянство. Като кралица на Полша Бона Сфорца е известна и с покровителство си над ренесансовото изкуство, което благодарение на нея, започва да прониква силно в [[Жечпосполита|Полско-Литовската общност]].
[[Файл:Jan Matejko-Poisoning of Queen Bona.jpg|мини|230п|ляво|Отравянето на Бона Сфорца, [[Ян Матейко]]]]
След смъртта на Зигмунт I, новият крал Зигмунт II Август е принуден да се бори срещу силното влияние на амбициозната си майка. Бона Сфорца има план чрез династическите бракове на децата си да обедини под своя власт почти цяла [[Католицизъм|Католическа]] [[Европа]]. В плановете ѝ обаче не е включен вторият брак на Зигмунт Август с [[Литва|литовската]] принцеса [[Барбара Радживиловна|Барбара Радживил]]. Поради това Бона Сфорца застава начело на католическата опозиция в Полша срещу брака на краля с литовската [[Калвинизъм|калвинистка]]. Това е причината Бона Сфорца да бъде подозирана в отравянето на Барбара Радживил, която умира през 1551 г. малко след като е коронована за кралица на Полша.
 
След разрастването на конфликта със сина ѝ Бона Сфорца започва да се чувства несигурна в Полша и пожелава да се завърне в родните си имения в [[Италия]]. Страхувайки се, че при заминаването си в Италия майка му ще разпилее огромното си състояние и ще разпродаде обширните си поземлени имения в Полша и Литва, Зигмунт Август ѝ забранява да напуска страната. През [[1556]] г. Бона Сфорца успява да напусне Полша след като публично се отрича от собствеността над имотите си в кралството. Тя обаче отнася със себе си огромно парично състояние, възлизащо на над 420 000 [[дукат]]а, които по-късно дава назаем на испанския крал, [[Филип II (Испания)|Фелипе II]].