Полярно сияние: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м km без точка
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 17:
През [[1954]] г. полярното сияние било наблюдавано във [[Варна]]. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на [[Големия пожар]], унищожил [[Лондон]] през [[1666]] г. През [[1941]] г., по време на [[Втората световна война]], полярно сияние в небето над [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.
 
Споменавания зана полярното сияние могат да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860 – 1873 г. от Е. Лумис ([[САЩ]]) и Х. Фриц ([[Австрия]]) за Северното полукълбо, а през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън ([[Нова Зеландия]]) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на това природно явление започват в края на IX век в [[Норвегия]]. Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълто-зелен) – 0,558 μm.
 
През 1896 година норвежкият физик [[Кристиан Биркеланд]] изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Биркеланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони ([[слънчев вятър|слънчевия вятър]]). Той е автор на множество теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.