Михаил Петров (актьор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8:
| активност = 1971 –
| брачен партньор =
| деца = 1
| значими роли =
| награди =
}}
 
'''Михаил Петров''' е български [[актьор]]. Природен брат е на проф. Юлиан Вучков от втория брак на майка им.
 
== Ранни години ==
Михаил Петров е роден през 1949 г. Негов полубрат от втория брак на майка му е [[Юлиан Вучков]].
 
== Биография ==
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1971 г. в класа на проф. [[Любомир Кабакчиев]].
 
== Кариера на театрален актьор ==
Дебютира в ролята на Костя в „Сами без ангели“ от Л. Жуховицки на сцената на [[Драматичен театър „Стефан Киров“]] в [[Сливен]]. Актьор от [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в София от 1971 година.
 
В биографията му са записани повече от 100 роли и над 20 режисирани от него постановки.
 
== Кариера на филмов актьор ==
Участва в десетки филмови и телевизионни продукции и сериали, сред които са: „Вятърната мелница“, ”Звездата на Индия“, „Вестникар ли?“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Неочаквана ваканция“, „Хайка за вълци“, „Людмил и Руслана“.
 
== Кариера на озвучаващ актьор ==
Озвучил еОзвучава над 500 продукции за БНТ, сред които и всички мъжки роли в 37-те пиеси на Шекспир, продукция на Би Би Си. Има повече от 2000 записа в Националното радио.
 
Петров участва в дублажа на чешкия детски сериал „[[Арабела]]“.
 
През 90-те години на 20-ти век озвучава във [[VHS]] касети, издадени от [[Мулти Видео Център]].
 
== Кариера на режисьор ==
През 2000 г. прави режисьорския си дебют в Народния театър с „Пуканки“ от Б. Елтън, в който играе и една от главните роли – Брус Деламитр. След това поставя и играе във „Времетръс“ от [[Кърт Вонегът]], „Зимата на нашето недоволство“ от [[Джон Стайнбек]], „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш”, „Обир“ от Джо Ортън, спектакъл, който още е в репертоара на Народния театър. Сред постановките му са и „Черна комедия“ от Питър Шафър, „Където улиците нямат имена“ от Д. Златинов и „Оркестърът“ от Жан Ануи.