Уикипедия

Паисий Хилендарски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Де
Премахната редакция 9620950 на 84.54.153.46 (б.)
Етикет: Връщане
Ред 1:
{{от пренасочване|Паисий}}
{{Биография инфо |
{{Личност
име=Свети Паисий Хилендарски|
| име = Паисий Хилендарски
|чества се на 19 юни
| име-оригинал =
|портрет=St. Paisiy of Hilendar.JPG
| категория = духовник
|описание=български духовник <br/>и национален будител
| описание = български духовник и будител
|наставка=
| портрет = Паисий Хилендарски.jpg
|роден-дата=[[1722]]
| портрет-описание =
|роден-място=[[Банско]], днес [[България]]
| пол =
|починал-дата=[[1773]]
| име-рождено =
|починал-място=неизвестно
| роден-място = [[Самоковска епархия]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Асеновград|Станимака]], [[Османска империя]]
| националност =
| работил =
| псевдоним =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| партньор =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = духовник
| псевдоним =
| период = [[Българско възраждане|Ранно българско възраждане]]
| жанрове =
| теми =
| направление =
| течение =
| дебют =
| известни творби = „[[История славянобългарска]]“
| награди =
| повлиян = [[Цезар Бароний]]<br>[[Мавро Орбини]]
| повлиял = [[Софроний Врачански]]
}}{{Личност/Светец
| категория = духовник
| празник = 19 юни
| почитан в = [[Православната църква]]
| дата на канонизацията = 26 юни 1962
| място на канонизацията = [[България]]
| канонизиран/а от = [[Българска православна църква|Българската православна църква]]
| покровителство =
| главно светилище =
}}
}}
 
'''Свети ПешоПаисий Хилендарски''', често наричан още '''Отец Паисий''', e ([[1722българи|1987български]]–[[1773|2107]]) — български народен [[будител]] и духовник, автор на ''„[[История славянобългарска]]“''. Изразените в труда му идеи за национално [[Българско възраждане|възраждане]] и [[Освобождение на България|освобождение]] на българския народ каракарат много учени да го сочат за основоположникаосновоположник на българското [[ВъзражданеБългарско възраждане|Българското възраждане]]. Канонизиран е за [[светец]] с писмен акт на [[ПравославнатаСвети синод|Светия синод]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] през 1962 година.
 
== Биография ==
=== Произход и образование ===
[[Родът на Паисий Хилендарски|Информация за живота на Паисий]] имаме от автобиографичните му бележки в „[[История славянобългарска]]“, вписванията в хилендарските [[кондики]] и някои [[писма]]. Роден е през 1722 година в [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]] със светско име '''Пенко''' или '''Петър'''. Различни краеведски трудове посочват други селища като родно място на Паисий Хилендарски, но тези предположения са малко вероятни.
 
Сведенията за живота на Свети Паисий Хилендарски сене изчерпватполучава почтисистемно самообразование, сно автобиографичнитепрез му бележки в единствената му сигурна творба ''„[[История славянобългарска]]“''. Роден е в 17221745 г. все Самоковската епархия, най-вероятно в [[Банско]]. Не е учил ''„нито граматика, нито светски науки“''. През [[1745]] отивазамонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където по-късно естава [[йеромонах]] и [[проигумен]]. СПрез много1758 трудг. двепътува годинидо събира[[Сремски материалиКарловци]] (закато тази[[таксидиот]], целкъдето ходисе изапознава вс ''„Немскаисторически земя“'')съчинения и започвасредновековни даизточници пишеза българската история, коятокоито завършваму презпослужват за написването на основния труд. [[1762История славянобългарска|„История славянобългарска“]] е завършена през 1762 г. в [[Зографски манастир|Зографския манастир]], след като Паисий напуска [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като [[таксидиот]] носи и своя исторически труд, за да себъде преписвапреписван и разпространяваразпространяван сред българите. Предполага се, че е умрялпочинал през 1773 г. на път за [[Света гора]] в селището [[АмпелиноАмбелино]] ([[Лозница]],днес дн„Св. къмГеорги“ – квартал на [[Асеновград]])<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>.
 
=== ИсторическаВлияния и значимост ===
„Историята“ на Паисий Хилендарски е значително повлияна от исторически съчинения като [[„Деяния церковная и гражданская“]] на [[Цезар Бароний]] и [[„Книга историография“]] на [[Мавро Орбини]]. За написването ѝ е ползвал още исторически извори от манастирските библиотеки в [[Атон]] и [[Сремски Карловци]].
Св. Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско [[средновековие]] към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на ''„История славеноболгарская“'' по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.
 
Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие. Важни аргументи са дейността на славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и [[Методий]], политическото и културното процъфтяване на средновековната българска държава и видните ѝ владетели. Създаването на [[История славянобългарска|„История славянобългарска“]] може да се смята за начало на [[Българско възраждане|българското Възраждане.]] <ref>[http://days.pravoslavie.ru/Life/life1350.htm Преподобный Паисий Хилендарский] – www.days.pravoslavie.ru</ref><ref>[http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=15 Биографични бележки за Паисий Хилендарски] на сайта на „Словото“.</ref> Известни са около 60 преписа на книгата, първият препис е на [[Софроний Врачански]] (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие [[Царственик или история болгарская|„Царственик“]] след съществено редактиране от [[Христаки Павлович]].<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.489 – 490.</ref>
Подтикван от [[патриотизъм]] и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята ''„книжица“'', като възкресява славното минало на българите, Св. Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на [[Константин-Кирил Философ]] и на [[Методий]]. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов ''„За славянските учители“''. В нея Св. Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на [[Кирил и Методий]] и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.
 
=== Съвременна гледна точка ===
== Съвременни аспекти ==
[[Файл:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg|мини|upright|220px|Първа страница от оригиналния ръкопис на Паисий на „[[История славянобългарска]]“]]
Оригиналът на История Славянобългарская беше откраднат от [[Атон]] и донесен в [[България]] - според някои медии от тайните служби - но въпреки яростната съпротива на националисти, най-вече сред които проф. [[Божидар Димитров]], директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] - книгата беше върната на гръцката държава официално.
Паисий Хилендарски е сред най-почитаните дейци на [[Българското възраждане|българското Възраждане]]. [[Пловдивски университет|Пловдивският университет]], [[Софийска математическа гимназия|Софийската математическа гимназия]] и други учебни заведения в България са наречени на негово име.
 
С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]], която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
Св. Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на [[БНТ]] [[Великите българи]]. [[Пловдивски Университет|Пловдивският университет]], [[Софийска математическа гимназия|Софийската математическа гимназия]] и други учебни заведения в страната са наречени на негово име.
 
През 2008 г. в [[Банско]] е открит мемориален музей, посветен на него.
== Източници ==
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=15 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''
 
== Вижте също ==
* [[Родът на Паисий Хилендарски]]
 
== Литература ==
* Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Подготвили за печат: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев. Коментар: Ал. Николов, Д. Пеев. Научен редактор: Иван Добрев. Второ допълнено и преработено издание. Света Гора Атон. Славяно-българска Зографска Света обител, 2013, 448 с. [Първо издание – 2012, 416 с.]; трето поправено издание, 2015 г., 172+448 с. (в съавторство с Д. Пеев, М. Димитрова, А. Николов).
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=937 Стефан Попиванов – „Остатъци от паметта на о. Паисий“, публикувано във в. „Новини“, брой 62, Цариград, 3 май 1896 година]
* Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Литература за живота и делото му. Анотиран библиографски указател. С., НБКМ, 2003, 172 с.
* Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. – Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, 723 – 757.
* [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|История славеноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом. Стъкми за печат по първообраза Й. Иванов. София, 1914]]
* Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938.
* Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. – Македонски преглед, 13, 1942 – 1943, № 2, 85 – 124 (Влад Гладичов).
* Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. – Език и литература, 1956, № 6, 446 – 458 (Влад Гладичов).
* Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. – Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307-.
* Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961.
* Стоянов, М. Преписи на Паисиевата „История славяноболгарская“. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557 – 596.
* Харалампиев, Ив. Наблюдения върху морфологичните особености на Гладичовия препис на „История славянобългарска“. – В: Студентски изследвания, кн. II. Велико Търново, 1973, 17 – 28.
* Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. – Език и литература, 1978, № 5, 54 – 63.
* Тодоров, Ил. Жеравненският препис на „История славеноболгарская“. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Т. 16 (22), 1981, 19 – 59.
* Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – Литературна история, 1988, кн. 17, 58 – 66.
* Караджова, Даринка. Два нови преписа на Паисиевата „История славянобългарска“. – Български форум, VI, 1997, № 3, 238 – 243.
* Паисий Хилендарски. История славяноболгарская 1771. Самоковски препис. Фотот. изд. С., Сдружение „Демократична мрежа“ и сдружение „България 681“, 2004, 281 л.
* Кенанов, Д. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на „История славянобългарска“. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, ИК „Жанет-45“, „ПИК“, 2007, 198 – 207.
*Norbert Randow. Paisij Chilendarski, ''Slawobulgarische Geschichte'' (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984.
 
== Външни препратки ==
{{Уикиизточник автор|Паисий Хилендарски}}
{{Уикицитат|Паисий Хилендарски}}
* [[c:File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf|Пълен текст на „История славянобългарска“ (Зографски препис), библиография, биографична справка за Паисий и коментар]] подготвени от Проф. [[Йордан Иванов]]. Издава БАН, София, 1914 г.
* [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavZogr1762.htm Сканирани страници от ръкопис на „История славянобългарска“ (1762)]
* [http://kodeks.uni-bamberg.de/Bulgaria/IstorijaSlavVrac1765.htm Сканирани страници от ръкопис-препис на „История славянобългарска“ (1765)]
* {{Цитат периодика| last = Снегаров | first = Иван | authorlink = Иван Снегаров | coauthors = | year = 1962 | month = | title = За родното място на Паисий Хилендарски | journal = сборник „Паисий Хилендарски и неговата епоха“ | publisher = | location = София | volume = | issue =| pages = | doi = | id = | url = https://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116172621213405961.html | format = | accessdate = 13 февруари 2019}}
 
== Източници ==
<references />
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119099896|LCCN=n/81/146868|VIAF=69104215}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Паисий Хилендарски| ]]
[[Категория:Родени през 1722 година]]
[[Категория:Починали през 1773 година]]
[[Категория:Български духовници от Македония]]
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]
[[Категория:Български светци]]
[[Категория:Народни будители]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Родени в Банско]]
 
[[Категория:Християнски светци от XVIII век]]
[[cy:Paisii Hilendarski]]
[[Категория:Писатели през Българското възраждане]]
[[de:Païssi von Hilandar]]
[[Категория:Български възрожденци]]
[[en:Paisius of Hilendar]]
[[Категория:Монаси в Зографския манастир]]
[[mk:Паисиj Хилендарски]]
[[Категория:Монаси в Хилендарския манастир]]
[[pl:Paisij Chilendarski]]
[[Категория:Починали в Асеновград]]
[[sv:Paisij Chilendarski]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Паисий_Хилендарски“.