Българско национално радио: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Cnachew (беседа | приноси)
Корекции в текста на места,където е необходимо.
Ред 23:
С помощта на съветски резервни части през 1946/1947 г. започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II“. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 m / 760 kHz с мощност 15 kW. Така е поставено началото на [[Христо Ботев (БНР програма)|Втора програма]] на Радио „София".
 
На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио „София", за първи път прозвучава сигналът на Съветското радио, последвам от думите: ''„Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна република България …“'' Оттук нататък дълги години [[Радио София]] ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио „Москва". На 2 юли 1955 г. край [[Пловдив]] започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков“ и така сетова дава слага началото на [[Радио Пловдив]].
 
На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата [[Начо Папазов]] са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на [[БКП]]. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина.
Ред 35:
През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички“, „Добър ден“, „Неделя 150“, „Хора, пътища, автомобили“, „Спорт и музика“, станали емблематични за Българското национално радио.
 
На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България – „Нощен Хоризонт“ с водещи тогава [[Петър Пунчев]] и [[Константин Тилев]] – днес управители на Радио „FM+". Водещи на „Нощен Хоризонт“ през 80-те още са Владимир Стамболиев, Владо Гълъбов, Валентин Михайлов-шеф на екипа, Владо Емилов, Ивайло Малинов и Румен Ивайлов. В някои от предаванията се включват отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни, което често поставя водещите в трудни ситуации и води до административни наказания и разследване от ДС. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три“ е на 4 януари 1989 година. Водещи на предаването са Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев, Йордан Лозанов, Ивайло Малинов.
 
=== Развитие след 1989 година ===
Ред 52:
На 31 май 2012 г. официално е открита осмата регионална радиостанция – [[Радио Бургас]].
 
Парламентарният канал на БНР излъчва от 1992 г. на живо заседанията на Народното събрание на ултракъси вълни 69,26 MHz за района на София и на дълги вълни 261 КHz за Западна България. Те се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани или скъсявани. През останалото време се ретранслират програми на Българското национално радио, като до 2004 г. те са комбинирани с програма „Хоризот“„Хоризонт“, след което парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни за София – 94,5 MHz, допълван от програма „Христо Ботев“. От септември 2007 г. до декември 2013 г. програмата е комбинирана с Радио „София“, като през периода 2011– 2013 г. заседанията на Народното събрание се излъчват на ултракъси вълни и в Ихтиман, Боровец и Своге. На 20 декември 2013 г. е прекратено УКВ излъчването на парламентарния канал, като през 2014 г. той се излъчва единствено на дълги вълни 261 КHz. На 1 януари 2015 г. официално е закрит единственият предавател на дълги вълни на Балканския полуостров. На 20 януари 2015 г. парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни 90 MHz за района на Кърджали и на средни вълни 576 kHz за Видинска област. От 1 септември 2015 г. парламентарният канал се излъчва и в Шумен на ултракъси вълни 90,1 MHz.
 
На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР – Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“, излъчваща в град Кърджали на 90 MHz., като на тази честота спира излъчването на Парламентарния канал.