Битка при Ловеч (1877): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 60:
След бързи и успешни действия на 20 и 21 август, руски части заемат командните височини на подстъпите към Ловеч.
 
На 22 август, руските части са разделени на две колони - лява и дясна. Командири са генерал-майор [[Михаил Скобелев]] и генерал-майор [[Владимир Доброволски]]. Резерва е с командир генерал-майор Карл Енгман. АтакуватРано сутринта на 22 август атакуват турските позиции от изток. иДясната колона завладяватовладява османските укрепления на височината „Синан тепе“, иа лявата колона на „Рижата височина“ (дн. „Стратеш“). След прегрупиране след обяд преминават на западния бряг на река [[Осъм]] и частите на 2-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия щурмуват главния неприятелски [[редут]] при височината „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен и след ожесточен бой го превземапревземат. 1-а Кавказка Казашка бригада с командир полковник [[Иван Тутолмин]] с флангови удар осъществява успешно преследване на разбития противник.
 
Оцелелите турски войници отстъпват в Плевен и от тях са сформирани два пехотни батальона. Осъзнавайки оперативното значение на Ловеч, Осман паша напуска на 22 август Плевен c 20 пехотни батальона и 3 артилерийски батареи и нощува с село [[Ралево]]. Но Ловеч пада преди неговите сили да достигнат до града. На 23 август е предотвратен неговият опит да атакува града. Освен отряда на генерал-майор Александър Имеретински в борбата се включват още два сборни отряда с командири полковник Александър Ребиндар и полковник Виктор фон Лауниц. В Ловеч е възстановено българското управление - второ освобождение.