Слънцестоене: Разлика между версии

[[File:Slancestoene.png|мини|Видим път на [[Слънце]]то на [[географска ширина|ширина]]та на България при [[зима|зимно]] (синьо) и [[лято|лятно]] (червено) слънцестоене, и при [[равноденствие]] (черно).]]

'''Слънцестоене''' се наричат два момента в годината, при които наблюдаемите точки на [[изгрев]] и [[залез]] престават да се движат върху линията на хоризонта[[хоризонт]]а. Съответстващите им два дни от годината имат екстремална продължителност, максимум при лятното слънцестоене и минимум – при зимното. [[астрономияАстрономия|Астрономически]] това съответства на положение на [[Слънце]]то по неговия [[еклиптика|видим път]] върху [[небесна сфера|небесната сфера]], максимално отдалечени от [[небесен екватор|небесния екватор]].

Като резултат от [[Наклон на оста (астрономия)|наклона на земната ос]] продължителността на [[ден]]я и [[нощ]]та зависят от положението на [[Земя]]та спрямо Слънцето. На [[22 юни]] Слънцето се движи над [[Тропик на Рака|тропика на Рака]]. В [[Северно полукълбо|северното полукълбо]] [[ден]]ят е най-дълъг, [[нощ]]та е най-къса и се говори за '''лятно слънцестоене'''. В [[Южно полукълбо|южното полукълбо]] денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. На [[22 декември]] Слънцето е над [[Тропик на Козирога|тропика на Козирога]], тогава в северното полукълбо се наблюдава '''зимно слънцестоене''', а в южното – лятно.