Ърнест Ръдърфорд: Разлика между версии

== Научна и изследователска дейност ==

=== Изследвания на радиоактивността ===

В Кеймбридж Ръдърфорд се заема със серия експерименти, основаващи се на резултатите, постигнати от [[Анри Бекерел]] – откривател на естествената радиоактивност. Още през [[1897]] г. забелязва, че при разпадането на [[уран (елемент)|урана]] и [[торий|тория]] съществуват 3 вида излъчване в зависимост от отклонението му в [[магнитно поле]]:

 

През периода [[1898]]-[[1907]] е професор в университета „Макхил“ в [[Квебек (град)|Квебек]], [[Канада]], а през [[1907]] – [[1919]] – професор в [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]] и директор на физическата лаборатория.

 

{{основна|Модел на Ръдърфорд}}

През [[1909]] г. под негово ръководство [[Ханс Гайгер]] и [[Ърнест Марсдън]] провеждат експеримент, в който обстрелват златно фолио с различна дебелина с алфа-частици, при което се детектира разсейването на алфа-частиците (разсейване на Ръдърфорд) според ъгъла спрямо първоначалната им траектория. Резултатите показват, че някои от алфа-частиците рикошират в обратна посока (обратно разсейване). Осмислянето на този резултатите му отнема почти две години. Така през [[1911]] г. Ръдърфорд стига до представата за [[Модел на Ръдърфорд|планетарния модел на атома]], според който атомите се състоят от положително заредено ядро с относително (спрямо атома) малки размери и по-разредена и отрицателно заредена атомна обвивка. Това е най-известният му [[експеримент]], който опровергава атомния модел, предложен от [[Джоузеф Джон Томсън]] и утвърждава модела на Ръдърфорд. Планетарният модел на атома на свой ред е в основата на квантовата теория на [[модел на Бор|атома на Бор]].

 

=== Последни години ===

{{раздел-мъниче}}