Бинг Крозби: Разлика между версии

{{друго значение|Бинг Крозби|името „Бинг“|Бинг (пояснение)}}

{{Личност

| име-оригинал = Bing Crosby

| категория = певец

| описание = американски певец и актьор

| портрет = Bing Crosby in Road to Singapore trailer.jpg

| категория = певец

| стил = [[Поп музика]]

| глас = [[бас-баритон]]

}}

}}

 

На 8 ноември 1937 г., след едно предаване на радиотеатъра ''Lux Radio Theatre'' с участието на Кросби, артистката Джоан Блондел (Joan Blondell) го пита откъде е дошъл прякорът му Бинг. Той разказва, че като дете обичал да играе на [[Стражари и апаши]], носел два дървени пистолета и непрекъснато стрелял: Бинг!, Бинг! Така си бил спечелил прякора.

 

Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на [[1920-те]] години успява да изработи самостоятелен стил на пеене. Достига върха на кариерата си през [[1940-те]] – [[1950-те]] години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на [[рокендрол]]а той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на [[Холивудска Алея на славата|алеята на слвата в Холивуд]]. Носител е на [[Грами]] и на [[Оскар]] за най-добра мъжка роля. Умира от [[сърдечен удар]] по време на игра на [[голф]].

 

Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Крозби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за „най-тачения жив мъж“, с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Крозби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.

 

По време на „Златния век на радиото“, изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Крозби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.

 

Крозби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма ''Going My Way'', където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в ''The Bells of St. Mary's'' с [[Ингрид Бергман]] през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Крозби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).

 

== Външни препратки ==

 

{{Оскар за най-добра мъжка роля}}